Джон Коннолли - Игра на духове

- Отвори ли онази врата? - провикна се Паркър.

- Търпение. Първата беше лесна, само че тази е стоманена и има много яки двойни резета. Ако се опитам да вляза със сила, ще се чуе чак до Флорида.

Паркър продължи претърсването. Къщата имаше три спални, едната с двойно легло, и гардероби с мъжки дрехи, покрити с найлон, за да ги пазят от молците. Паркър потупа завивката и вдигна прах. Отдавна не беше използвана. По-малката спалня, в която Паркър се почувства леко клаустрофобично заради скосения таван, тясното пространство и прозорчето, което смущаващо напомняше на вратичка на фурна, беше превърната в склад за фитнес уреди, сред които един велоергометър и няколко леки до средни гири и тежести. Имаше отделна малка баня, а чувалът за пране, закачен на една дървена рамка, беше пълен с дрехи. Паркър отвори шкафчето за лекарства и видя най-различни медикаменти от метформин за диабет тип 2 до нестероидни противовъзпалителни средства по лекарско предписание, вероятно заради артрит. На най-горното рафтче имаше отворена кутия от дванайсет презерватива. Три явно бяха използвани. Паркър погледна датата на кутията; срокът на годност беше до 2013. Еклънд се беше отказал или от безопасния секс, или от секса въобще.

Паркър продължи огледа си, но не намери нищо интересно, освен малък сейф за оръжие в един от гардеробите. Беше отворен и празен. Където и да беше отишъл Еклънд, беше тръгнал натам въоръжен.

Чу шум по стълбите, а след миг долетя и гласът на Ейнджъл:

- Отворих я.

Вратата на мазето беше открехната. Паркър светна с фенерчето си и видя дървени стълби и ключ за лампа отляво. В мазето нямаше прозорци, така че нямаше опасност да смутят съседите. Паркър натисна ключа и светна множество флуоресцентни лампи. Той заслиза по стълбите, следван от Ейнджьл.

Когато стигнаха додолу, двамата спряха и огледаха стените около себе си.

- Поздравления - рече Ейнджъл. - Откри по-смахната от- качалка и от себе си.

Дон Раут пристигна в Провидънс, но пътят му до Фокс Пойнт се оказа по-бавен както заради една катастрофа, така и заради това, че не познаваше града. Той нямаше нито навигация, нито смартфон. Ползваше стара, очукана „Нокия“, претърпяла толкова много ремонти, че единствено калъфът ѝ беше сто процента оригинален. Харесваше я, защото лесно можеше да свали батерията ѝ, а такъв телефон беше на практика непроследим, стига човек да внимаваше кога и как го използва. За Раут той беше, в общи линии, мобилен телефонен секретар, на който Братята можеха да му оставят съобщения, и то завоалирани в най-невзрачни думи. Налагаше ли се да се обади, винаги го правеше от обществени телефони.

Раут стигна до Фокс Пойнт, но не се почувства по-спокоен. Това не бяха неговите хора и никога нямаше да бъдат. Чувстваше се отблъснат поради собствената си отчуждена природа, като че ли тези привилегировани млади хора можеха да усетят неговата различност. Струваше му се, че ако погледне в огледалото, ще види само лица, които го зяпат втренчено и го проследяват с очи, за да се уверят, че ще продължи по пътя си и няма да се опита да се промъкне сред тях.

Той сви по „Арнолд Стрийт“ и присви очи, за да види по-добре номерата на къщите отдясно. В джоба си носеше ключовете за дома на Еклънд, а кода на алармата бе запомнил наизуст, така че не се притесняваше как ще влезе. Знаеше имената на съседите му и взаимоотношенията му с тях. Известно му бе, че Еклънд не се разбира с мъжа, който живееше в къщата отдясно на неговата. Заради някакво дърво и надвисналите му клони над двора на съседа двамата не си бяха разменили ни една нормална дума, откакто онзи, млад ресторантьор, купи въпросния имот. Отношенията на Еклънд с двойката отляво бяха по-добри, но те работеха далеч от града и рядко се прибираха преди седем-осем вечерта. С останалите Еклънд се поздравяваше с кимване и не беше близък с никого. Малко вероятно бе да са забелязали отсъствието му, а и да бяха, надали се тревожеха особено.

Раут паркира така, че да вижда къщата на Еклънд, и изключи двигателя. Беше въоръжен с „Хеклър и Кох USP9“ и дългия нож, с който бе убил Мей и Алекс Маккинън - колкото и да е интересно, същият, който бе използвал и за убийството на Майк Маккинън, което до голяма степен стана причина за тези неприятности за Братята. Раут притежаваше множество законни оръжия, но носеше някое от тях със себе си само ако беше убеден, че може да се наложи да го използва. В останалите случаи не си струваше рискът да привлече вниманието.