Джон Коннолли - Игра на духове

Тейър затвори очи за миг в офиса. Главата го болеше и усещаше онова познато, неприятно изтръпване в крайниците. То така и не беше изчезнало докрай след събуждането през нощта. Усещаше пръстите на ръцете и краката си подути, а обувките му стягаха.

Когато отвори очи, бяха минали двайсет минути, а през стъклото на вратата го гледаше Алис Войчих, вдигнала ръка като че ли несигурна дали да рискува да почука. А може би вече беше почукала, но той не я бе чул, защото беше заспал.

Всъщност обаче не беше заспал. Очите му бяха затворени и съзнанието му -изключено, но в дясната си ръка държеше молив, а в лявата - обърната наопаки фактура. Върху нея беше нарисувал серия от лица, всичките в профил, със сплеснати носове и брадички. Никога не беше рисувал толкова добри портрети. В тях имаше нещо елегантно и неземно, въпреки грозотата на основната фигура.

Защото той беше наистина грозен: невъобразимо, непоносимо грозен.

Тейър остави молива. Изтръпването беше отминало. Дори главоболието му отшумяваше. Като че ли рисунката беше разрязала цирея, за да изтече гнойта и да успокои болката.

За кратко.

Опита отново да звънне на Еклънд. Нищо.

Просто нищо.

Домът на Джейкъб Еклънд представляваше малка едноетажна къща във Фокс Пойнт в източната част на Провидънс.

- Човече - рече Луис, - в сравнение с това място Уилямсбърг прилича на Солт Лейк Сити.

Не беше далеч от истината. Фокс Пойнт беше толкова хипстърски, че на Паркър му се струваше, че бие на очи, защото няма брада, а Луис - с черната си кожа. Единственият, който би могъл що-годе да се слее с тълпата, беше Ейнджъл, ако ще и само заради тридневната си набола брада и вълнената шапка. Докато се опитваха да се ориентират, бяха подминали цял куп кафенета по „Уикенден“ и околностите и магазини за антики, стари плочи, сексиграчки, килимчета и бижута. Трудно можеше да се повярва, че всичко това е било обработваема земя преди построяването на първото пристанище в Индия Пойнт, след което Провидънс е направил всичко по силите си да ускори съсипването на света, изнасяйки огромни количества ром. Морското и индустриалното минало днес личаха само по някои от по-старите сгради, а модернизацията, подпомогната от студентите от наблизо разположения университет „Браун“, беше пропъдила голяма част от някогашните жители.

Паркър беше проверил историята на имота на Еклънд. Детективът и жена му го бяха купили в по-добри времена, преди Фокс Пойнт да се превърне в магнит за младите и богатите, след което цената ѝ се бе покачила достатъчно, за да може при развода Джейкъб да откупи дела на жена си. Къщата изглеждаше твърде голяма за сам човек, но Паркър си даваше сметка, че няма право да го съди, задето не я е продал, при положение че самият той се ширеше в дома си в Скарбъро. А и защо да я продава, ако не иска? Районът беше оживен и интересен, а цената ѝ надали скоро щеше да падне. Стига да можеше да преглътне данъците, всичко беше наред.

Всъщност тази къща беше най-малката на „Арнолд Стрийт“ с нейните двойни редици от разностилни къщи предимно от деветнайсети век. Намираше се близо до кръстовището с „Брук“ и имаше малко дворче отпред и отзад, оградено с черна ограда от ковано желязо и нисък жив плет. На ъгъла на кръстовището имаше детска площадка, където оставиха Ейнджьл, след което Паркър и Луис направиха още едно кръгче и го взеха от другия ъгъл.

- Къщата е тъмна - каза Ейнджьл, - но като че ли има аларма. Номерът е да проникнем и спрем сирената, преди съседите да повикат ченгета.

Той порови в чантата си и извади черна кутийка с размерите на четири пакета цигари, а в другата си ръка държеше секач.

- Заглушител за мобилни телефони - обясни той, като размаха кутийката. - От тежката артилерия.

Паркър знаеше какво е това. И той имаше такъв в колата си, само че по-скромно устройство с по-малък диапазон на действие. Това на Ейнджьл изглеждаше така, сякаш може да убие цял квартал и да остави всички мъжки индивиди в околността стерилни. Заглушителят щеше да се погрижи за алармената система. Първата задача на Ейнджъл щеше да бъде да прекъсне наземната връзката между нея и централата на охранителната компания. След това системата щеше да се опита да изпрати сигнал чрез мобилната мрежа, но нямаше да успее заради заглушителя.

Ейнджъл ги остави и се скри в сенките отстрани на къщата на Еклънд.

- Знаеш ли - каза Луис, - доста закони нарушаваме като за хора, които уж правят услуга на ФБР.