Джон Коннолли - Игра на духове

Паркър не можеше да възрази. Действително бяха въвлечени в сериозна незаконна дейност от името на държавна служба - или по-точно на един неин представител, което все пак не беше същото. Почти сигурен беше, че ако ги заловят да тършуват в дома на пенсиониран полицай, Рос ще остави ченгетата да ги изядат с парцалите или поне ще изчака да се изпотят добре, задето са били толкова глупави, че да ги хванат. Паркър беше виждал отблизо решетките на повече килии в най-различни щати, отколкото имаше желание да брои. Не държеше да прибави и Роуд Айлънд в колекцията си.

Алармата в дома запищя. Макар да го очакваха, звукът беше шокиращо силен. Паркър започна да отброява секундите. Минаха пет, после десет, но тя не спираше.

- Мамка му - изруга Луис. - Може би иска да го арестуват.

Паркър беше стигнал до петнайсет, когато алармата спря.

Един прозорец от другата страна на улицата светна и някой вътре се раздвижи. Почакаха. Паркър знаеше, че Ейнджъл вече не е в къщата, а се крие някъде наблизо, в случай че някой повика полиция. Дадоха им двайсет минути, но не се появи нито полиция, нито охранителен екип.

В храстите отдясно на къщата, където Ейнджъл беше изчезнал от погледа им, проблесна светлина.

- Това сигурно е за мен - каза Паркър. - Щом влезем вътре обаче, губим връзка.

Заглушаването на мобилната мрежа им позволяваше да проникнат необезпокоявани в къщата, но щеше да осуети и комуникацията помежду им, така че Луис нямаше да може да ги предупреди, ако някой се приближи. Най-доброто, което можеше да направи, беше да натисне клаксона, но с това можеше да предизвика ченгетата веднага да го проснат по очи на тротоара и да го закопчеят е белезници, за да си спестят повече неприятности. Следващата възможност беше да задейства алармата на колата и те се спряха на нея. Луис носеше сиво палто до коленете с кадифена яка, италианско сако от черна коприна и поло, така че изглеждаше достатъчно порядъчен, за да избегне обвинение в шофиране в чернокожо състояние, в случай че нещо привлечеше вниманието на полицията, а наблизо имаше достатъчно барове и ресторанти, които да обяснят паркирането на жилищна улица. Ако се наложеше да се премести, щеше да ги чака на „Саут Мейн“.

Паркър слезе от лексуса и потупа по покрива за довиждане.

- Е, аз ще чакам при колата, мастър - рече Луис. - Като видите мис Дейзи 5 5 Луис намеква за филма от 1989 г. „Да возиш мис Дейзи“ - Бел. прев. , кажете ѝ много здраве от стария Луис.

- Ако ни арестуват, опитай се да ги убедиш, че си адвокатът ни - отвърна Паркър.

- Ако ви арестуват, ще бъда в Масачузетс, преди да са ви дали дребни за телефона.

Паркър прекоси двора и заобиколи къщата. Ейнджъл беше отворил задната врата, за да влязат през кухнята. Алармата още се чуваше слабо от кутията до предния вход, но като цяло беше тихо.

- Къщата е чиста - каза Ейнджъл. Горчивият опит го беше научил, че само защото една сграда е тъмна, вратите и прозорците - затворени, а алармата - включена, не значи, че вътре няма никого. Затова си беше направил труда набързо да огледа стаите. - Вратата на мазето обаче е заключена.

Въпросната врата се намираше отляво на кухнята. Паркър му заръча да я отвори, а самият той провери хладилника. Ако Еклънд беше планирал да отсъства дълго, дори да не бе споделил намеренията си с никого, нямаше да се запасява с храна. Хладилникът обаче беше пълен с нетрайни колбаси, мляко, сметана, пилешки гърди в тайландска марината - всичките с наближаващ или наскоро минал срок на годност.

До мивката стоеше купа с плодове, а в панера за хляб - грижливо опакован квасен хляб. Кошчето за боклук не беше изхвърлено и миришеше. Където и да беше отишъл стопанинът, не беше възнамерявал да се бави там.

Паркър извади фенерче от джоба си и го включи на най-слабата степен. Поведението му беше инстинктивно предпазливо, въпреки че Ейнджъл беше спуснал щорите на прозорците във всички стаи. Лъч от фенерче в тъмна къща неминуемо привличаше внимание.

В къщата миришеше на застояло. Беше сравнително чисто, но лъхаше на безвредното нехайство на определен тип самотници. В кухненските шкафове откриха някои интересни и екзотични съставки, които показваха, че Еклънд обича да готви, но иначе стаите бяха, общо взето, такива, каквито Паркър очакваше предвид информацията, с която вече разполагаше. В една стъклена витрина в дневната бяха наредени трофеи и награди, някои още от гимназията, а други - от годините, които Еклънд бе прослужил в щатската полиция на Роуд Айлънд и полицейското управление на Провидънс. Там имаше и много снимки, макар и предимно на мъже: ченгета, приятели и няколко местни спортисти, снимали се с него. На стената зад протъркания диван висеше рамка с подписана тениска на „Провидънс Бруинс“, а отсреща беше закачен голям плоскоекранен телевизор. Камината под него беше заредена с висока купчина дърва, а в червената кофа до нея имаше още. На една дълга етажерка бяха наредени множество мъжки романи и още по-мъжка нехудожествена литература, включително цял ред с томове за Джон Кенеди. Блурей дисковете, които стояха в отделна кутия до телевизора, се състояха предимно от екшъни, НВО продукции и комедии, както и няколко спортни документални филма.