Джон Коннолли - Игра на духове

Раут премигна и момичето изчезна.

Луис остави телефона, който беше вдигнал на ухото си, когато видя приближаващите полицаи. Единственото по-лошо от това, да привлечеш вниманието на полицай, докато седиш в паркирана кола, беше да привлечеш вниманието на полицай, докато седиш в паркирана кола и не правиш нищо. Ченгетата изпитваха вродена подозрителност към хора, които наглед не правеха нищо, защото това обикновено означаваше, че правят нещо, и то често нещо, което не би трябвало да правят.

Луис знаеше, че ченгето ще се върне - след десет минути, най-много петнайсет. И ако намереше Луис още тук, щеше да поиска обяснение. Колата щеше да остане на мястото си, но би било по-добре, ако при следващото си кръгче полицаят я намереше празна.

Луис слезе от лексуса и подуши въздуха. Усети слаб мирис на изгоряло, като след пожар от късо съединение. Бузата вече не го сърбеше, а рехавата мъгла се беше разсеяла.

Реши, че Провидънс не му харесва.

Огледа последната паркирана кола на улицата. От нея слезе едър мъж, който извади нещо от багажника си. И това също не му хареса. Непознатият затвори багажника, обърна се с гръб и се скри от погледа му.

Раут беше взел заглушителя от кутията с инструменти и го беше монтирал на пистолета. Сега обмисляше как най-добре да подходи и убие шофьора на лексуса. Раницата с маската и гащеризона остана в багажника, но ръкавиците вече бяха на ръцете му.

Видя как високият чернокож мъж слиза от колата си и се оглежда наоколо. Раут пазаруваше само в „Джей Си Пени“ и „Маршалс“. Притежаваше един костюм за официални служебни събития и погребения. Никога не беше ходил на сватба, но подозираше, че костюмът би свършил работа и за такъв случай, ако се наложи. Нямаше никакви модни познания, но от пръв поглед разбра, че дрехите на непознатия струват повече от целия му гардероб заедно с обувките. Раут никога не бе виждал така добре облечен чернокож, освен по телевизията.

Присъствието на този индивид можеше да има няколко обяснения. Възможно бе това да е чисто съвпадение и той да се намира тук по свои си, независими причини, въпреки че минималното време между преминаването на полицейската патрулка и слизането на мъжа от колата, както и появата на мъртвото момиче, говореха другояче. Втората възможност бе той също да наблюдава дома - може би за да види кой друг би дошъл със същата цел. Третата беше, че той само стои на пост, а вътре вече има други хора.

Обектът на вниманието му пресече улицата. Къщата на Еклънд се намираше близо до ъгъла на пресечката, но непознатият не влезе. Вместо това тръгна по тротоара, оставяйки къщата от дясната си страна. Той хвърли поглед на Раут, който изглеждаше небрежен, но Раут го възприе като нещо по-сериозно. Раут извади сандъчето с инструменти, затвори багажника и се отдалечи от колата, без да поглежда назад, да не предизвика съмнение. Едва когато чернокожият се отдалечи, той се върна при автомобила си. Запали двигателя и премести колата си, така че да гледа право към къщата на Еклънд, скрит отчасти зад един контейнер за боклук.

Оттам продължи бдението си.

Три от стените на мазето бяха покрити целите с рафтове, огънати под тежестта на книгите, наредени по тях: твърди корици, меки корици, папки, разпечатани и ръчно изписани свитъци, подвързани с панделки, връвчици и ластици. Помещението беше сухо и добре изолирано и лъхаше на плътната специфична миризма на стара библиотека. По средата, върху червено килимче с ресни, имаше метално бюро, а до него беше подпъхнат черен офис стол. Бюрото беше отрупано с бумаги и снимки. Настолната лампа осигуряваше допълнително осветление, а към рамката ѝ беше прикрепена подвижна лупа, която можеше да се премести, където е необходимо.

Полиците с книги бяха посветени почти изцяло на паранормалното. Имаше работи на австрийския изследовател на паранормалното Ханс Холцер и неговия предшественик Чарлс Форт - американският учен, дал на света термина „фор-тиански“, описващ феномени, които попадат извън картината на реалността, обрисувана от науката и здравия разум. Еклънд колекционираше и книги от видни скептици, като Дейвид Маркс и Джо Никъл, но основната част от сбирката му натежаваше в полза на вярващите.

Голямата стена, гледаща към бюрото и стълбището, нямаше лавици. На нея висеше карта на Съединените щати, по която бяха забодени множество кабърчета. От всяко кабърче стърчеше конец, водещ извън картата към множество бележки, изрезки от вестници, снимки и дори нарисувани на ръка илюстрации, налепени върху бялата стена. На всяка купчинка имаше подробности за убийства и мистерии от деветнайсети век насам: индивидуални покушения, масови кланета, отвличания, необяснени изчезвания. Най-старото събитие датираше от времето на първите заселници, а най-новото беше отпреди година и беше свързано с изчезването на Майкъл Маккинън -семеен мъж от Милууд, Ню Хемпшир. Между тези два случая като грозни мъниста на верига се редяха поне петдесет други. Някои се отличаваха със страданието, нанесено на жертвите - изгаряне, бавни изтезания, одиране, обезобразяване, трошене на кости, други бяха извършени с бруталната ефективност на човек, който избавя наранено животно от мъките му. Повечето обаче бяха свързани с хора, които един ден просто бяха изчезнали вдън земя.