Джон Коннолли - Игра на духове

Ейнджъл тръгна. Това, което вършеха, беше напълно незаконно, независимо дали Еклънд беше жив или не, но най-вече, ако го беше сполетяло нещо лошо. Паркър нямаше чувството, че къщата е била сцена на престъпление - нямаше следи от нападение или похищение - но всичко, което възнамеряваха да вземат, можеше да се окаже свързано с по-нататъшно разследване. От друга страна, той нямаше никакво намерение да позволи да бъдат прецакани от Рос. Ако се стигнеше дотам, щеше да използва името на агента, така че той да оправя кашите, забъркани от Паркър по време на издирването на Еклънд.

Той се приближи до бюрото. Не беше видял компютър в къщата, което подсказваше, че собственикът е или лудит, или, изхождайки от липсата на компютър и в офиса, използваше само лаптоп. Бюрото имаше няколко чекмеджета, но в тях нямаше нищо интересно, само химикалки и кламери. Паркър прегледа листовете и снимките отгоре. Повечето бяха свързани с изчезването на Майк Маккинън - най-новата загадка в колекцията му.

Под всички тях имаше синя папка, която веднага изпъкваше, защото всички останали бяха кафяви или зелени. Паркър я отвори и намери копие от договор про боно между Еклънд и клиент на име Оскар Сансъм от Натик, Масачузетс, подписан преди около година. Името звучеше познато на Паркър, но не можа да се сети откъде, докато не видя изрезката от вестник и снимката на жената под споразумението.

Клаудия Сансъм беше изчезнала три години по-рано, през януари, и дълго време властите подозираха, че Сансъм я е убил и се е отървал от тялото, въпреки че никой не успя да открие доказателство за това или поне достоверен мотив. Отначало близките на Клаудия бяха застанали зад съпруга ѝ, убедени, че той не може да е виновен за смъртта на дъщеря им, но постепенно отношенията им се бяха пропукали, може би не без връзка със съмненията, посети от полицията. Въпреки петното на убийството Сансъм не бе напуснал щата дори когато би могъл лесно да го направи, а вместо това се бе включил активно в редица групи за подкрепа на семейства на изчезнали хора. Никога не бе поискал да обявят жена му за мъртва, никога не се бе опитал да се ожени повторно и доколкото бе известно, никога не бе завързал нова връзка. Само чакаше, без да обръща внимание на слуховете.

През януари останките на съпругата му бяха открити в плитък гроб недалеч от Линкълн, Ню Хемпшир, в западната част на Белите планини. Ловджийско куче подушило черепа, стърчащ от земята, и ДНК тестовете потвърдиха самоличността на Клаудия. Мистерията, обвила участта ѝ, изглеждаше разплетена. Оставаше само да се изясни как беше умряла и да се потърси виновникът или виновниците за това. Броени часове след потвърждаването на резултатите от ДНК анализа Оскар Сансъм вече беше в участъка, подложен на разпит едновременно от представители на полицията в Натик и щатската полиция на Ню Хемпшир.

После обаче всичко се заплете. Клаудия Сансъм беше изчезнала на 36 години, а намереното тяло беше на жена по-скоро на 39. То със сигурност принадлежеше на Клаудия Сансъм - това поне беше безспорно, - но къде ли е била три години между изчезването и смъртта си? Първоначалният анализ на скелетните останки не показа следи от травми и фрактури, нито друга очевидна причина за смъртта. Съдебните антрополози продължаваха да изследват тялото ѝ в опити да разберат какво се е случило.

Възникнаха множество теории. Може би Клаудия просто бе изоставила съпруга си и започнала нов живот, но бе свършила зле, защото който свършва добре, не се озовава мъртъв в плитък гроб в гората. Може да е била отвлечена, но кой би държал жертвата си жива цели три години?

Позволиха на Оскар Сансъм да види останките на жена си. Някои следователи продължаваха да го разглеждат като заподозрян, но повечето от запознатите с подробностите около случая го смятаха за невинен, въпреки че тригодишните слухове и подозрения бяха оставили незаличимо петно върху името му в очите на обществеността. След като погледа мълчаливо останките, той просто се прибра в дома си - същият дом, в който бе живял със съпругата си преди изчезването ѝ и в който остана след това. Не направи изявление пред медиите. Залови се със собствените си дела. Ако скърбеше, правеше го мълчаливо и самотно. Сега ставаше ясно, че е наел Джейкъб Еклънд да издирва жена му, но без заплащане.

Когато Ейнджъл се върна с куфарите, той намери Паркър да седи на стола на детектива и да преглежда папката за Сансъм. Еклънд беше един от тримата частни детективи, които бяха помагали на Сансъм през годините, но и той не беше постигнал нищо повече от останалите. Беше разпитвал различни хора, включително от полицията, и подхванал няколко възможни линии на разследване, но всички водеха до задънени улици.