Джон Коннолли - Игра на духове

И така, семейство Бъкнър се установи в Търнинг Лийф и скоро малцина въобще си спомняха, че в местното гробище няма ни един камък с тяхното име, или забелязваха, че новодошлите продължават да държат на уединението си и не позволяват на никого да пристъпи прага на дома им. Най-силен сред злите езици, когато идеше реч за Бъкнърови, беше Томас Хувън. Той се беше развел с предишната си съпруга и сега беше щастливо женен за друга, след като по-големи теологични умове от неговия го бяха успокоили, че стъпва на здрава библейска земя, щом причините за раздялата не са описани в Светото писание като прелюбодейство, двуженство или многоженство. Освен това беше зарязал Примитивите, за да се присъедини към Мисионерите, и от дистанцията на новата си църковна принадлежност гледаше по-хладнокръвно на семейство Бъкнър.

- Това е страшен номер - казваше той на новата си жена всеки път, когато минеха покрай дома им. - Да накараш всички да те харесват, а ти да не показваш симпатии към никого.

Жена му на свой ред винаги му казваше да мълчи и той млъкваше, без да откъсва поглед от къщата на Бъкнърови в огледалото за обратно виждане, чудейки се защо го побиват тръпки, само като я зърне.

Кърк Бъкнър чу звука от строшено стъкло от кухнята, докато се опитваше да поправи вратата на един гардероб на горния етаж. Ругатнята, която излезе от устата му, би хвърлила в ужас и най-свободомислещите примитиви: беше завил винта на горната панта, но той надали щеше да издържи сам тежестта на дъбовата плоскост. Внимателно подпъхна едно дървено блокче отдолу, за да я подпре, след което я пусна и излезе на стълбището, за да попита жена си дали всичко е наред. Тя не отговори и той се разтревожи. Изтича надолу по стълбите, като взимаше две стъпала наведнъж, и влезе в кухнята. Подът беше посипан с парчета стъкло и сурова вегетарианска лазаня. Сали стоеше като вкаменена с отпуснати до тялото ръце и свити юмруци. Цялото ѝ тяло трепереше.

Кърк не виждаше какво гледа тя, но му се стори, че го усеща, дори го подушва. Кухнята беше забележимо по-студена от дясната му страна в сравнение с лявата и той долови лека нотка на влага и горяща растителност, като от пожар в мочурище. Така разбираше, че тук има някой от тях. За разлика от жена си, той нямаше дарбата да вижда умрелите. Умението като че ли се предаваше от майките на дъщерите, но не и на синовете. Мъжете само понякога ги зърваха, но само при извънредни обстоятелства, най-често на смъртния одър - със забележителното изключение на Братовчеда, Дон Раут, но Кърк предпочиташе да не мисли за него.

- Какво има? - попита той.

Сали заплака. Това само по себе си беше шокиращо: тя никога не плачеше.

- Мъртъв е - изхлипа тя. - Нашият Братовчед е мъртъв.

Паркър и Ейнджъл напълниха три куфара с папките на Еклънд, включително онази за Оскар и Клаудия Сансъм. После Паркър снима картата на стената и материалите около нея. Не искаше да рискува да я свали или повреди. Щом се прибереше в Мейн, щеше да възстанови информацията по снимките.

После двамата с Ейнджъл угасиха светлините и излязоха от мазето, макар да не успяха да заключат вратата след себе си, защото се бе наложило Ейнджъл да я отвори със сила. Той извади заглушителя от контакта - устройството се беше нагряло като адска пещ от продължителната употреба, а не биваше да рискуват да подпалят къщата, - но го скри, без да го изключва, зад една библиотека. Батерията му щеше да падне след около час и тогава алармата щеше да се активира. Дотогава те щяха да бъдат далеч, а отвън нямаше да се виждат никакви следи от нахлуването. С малко късмет щяха да решат, че е фалшива тревога. Още щом видя силуетите им на фона на току-що завалелия сняг, Луис запали колата и след броени секунди тримата напуснаха пределите на Фокс Пойнт.

Само че това не мина незабелязано.

Казват, че опитоменият сокол не изпитва привързаност към соколаря. Отношенията между двамата почиват, общо взето, по равно, на доверието и храната. Хищните птици са по природа мързеливи: ловът изисква огромни количества енергия и поради това решаващият удар трябва да бъде много точен. В противен случай това би означавало пропиляване на ценни ресурси и отслабване на силата на ловеца. Слабостта провокира грешки, а грешките водят до още по-голяма слабост и в крайна сметка до смъртта на хищника.

Мъжът, отговорен за смъртта на Дон Раут, беше известен като Колекционера, и именно той бе наблюдавал как Паркър и двамата му партньори напускат дома на Джейкъб Еклънд. Той премести колата на Раут на един близък паркинг. Тялото на Братовчеда беше в багажника и там щеше да си остане. При тези атмосферни условия щяха да минат дни, преди някой да забележи автомобила. А той рано или късно щеше да отиде при Паркър и да му каже какво е направил.