Джон Коннолли - Игра на духове

- Майната ви.

- Можем да ти наемем сестра.

- Казах, че ще се обадя. Оставете ме на мира.

Тримата излязоха от бара и тръгнаха през паркинга към мотела. Фаровете на преминаваща кола осветиха един мъж, който слезе от шофьорското място на скъпо сиво беемве, паркирано до лексуса на Луис. Непознатият се приближи бавно към тях. Паркър повече усети, отколкото видя напрежението на Луис, но мъжът държеше ръцете си встрани от тялото, за да покаже, че са празни. Паркър огледа паркинга, но други нямаше. Каквото и да се случваше, това не беше нападение, а и не изглеждаше работа на ченгетата, освен ако някой в полицията не беше спечелил от лотарията и финансирал закупуването на немски служебни автомобили. Луис се поотпусна, но Паркър забеляза, че Ейнджъл е застанал така, че да скрие дясната ръка на партньора си. Тя вероятно вече държеше оръжие.

Мъжът пред тях беше метър и осемдесет висок и носеше тъмно вълнено сако и черен панталон. Кожените му обувки, съвсем леко опръскани с кал и киша, имаха дебели гумени подметки, за да не се хлъзгат. Не носеше ръкавици и Паркър обърна внимание, че двата му крайни пръста са изкривени - може би от травма или родилен дефект. Връхчетата им бяха сгънати към дланта, като че ли правеше неумело „пистолет“ с пръсти. На главата си носеше вълнена шапка с прегънат назад връх. Очите му бяха много сини и много студени. Всяка топлина, която може би някога бяха притежавали, отдавна бе заличена. Човек имаше чувството, че гледа в прозрачно мъртво море.

- Мога ли да ви помогна? - попита Паркър.

- Бих искал да се върнете в Провидънс.

Гласът му беше равен и някак безполов. Нямаше никаква дълбочина и характер на тембъра, никаква следа от индивидуалност. Паркър се опита да прецени възрастта му: гладкото лице подсказваше, че е на не повече от двайсет и пет, но излъчваше определена самоувереност, дори арогантност. Видимо сам и невъоръжен, той без всякакво притеснение се конфронтираше с трима непознати мъже на тъмен паркинг трима непознати мъже, които почти със сигурност носеха поне същия брой оръжия в себе си.

- И защо да го правим?

- Интересите ви се пресичат с тези на работодателя ми.

Не каза нищо повече. Или имаше склонност към драматизъм, което беше напълно възможно, или не мислеше и не се държеше като нормално човешко същество, което изглеждаше все по-вероятно в очите на Паркър.

- И кой е той?

- Работя за господин Каспар Уеб.

- Каспар Уеб е мъртъв - обади се Луис за първи път от началото на разговора.

Непознатият го стрелна с ледените си очи.

- Да, така е.

Организираната престъпност в Нова Англия - поне в италианския си вариант -беше в упадък след смъртта на Раймонд Патриарка през 1984 г. Старшите фигури умираха, отиваха в затвора или ставаха доносници, а вътрешнофамилните дрязги отслабваха останалите. Провидънс - оперативната база на мафията в Нова Англия още от 50-те години, когато Патриарка управляваше всичко от Националната цигарена компания и „Койн-О-Матик Дистрибютърс“ на „Атуелс Авеню“ - беше изоставен в полза на Бостън. През цялото време ФБР продължаваше само да вдига шум, докато операциите на Патриарка постепенно приключваха, а други продължиха да процъфтяват в сенките на мрака.

Никой не знаеше истинското име на Каспар Уеб и дори националната му принадлежност беше обект на спорове, макар да се смяташе, че има корени някъде в Източна Европа. Как се беше сдобил с достатъчно пари, за да се установи в Роуд Айлънд, също оставаше загадка. Беше започнал с контрабанда, с която си извоюва място в дългата и благородна традиция на черния пазар в региона. Внасяше цигари, наркотици и жени за секстърговия. Благодарение на посредници сключваше взаимноизгодни сделки с фамилия Патриарка, без да се среща лично с когото и да било от тях и дори без да признава, че той стои зад въпросната контрабанда.

Уеб притежаваше обширен имот в покрайнините на Ню Шорам - единствената община на миниатюрния остров Блок и официално най-малкият град в най-малкия щат, където средната цена на къщите беше около един милион долара. Ако представителите на закона някога бяха проявили интерес към него, от това явно нищо не беше излязло. Бавно, внимателно и винаги чрез други Уеб се промъкна в преплетените политически и престъпни сфери на живота в Роуд Айлънд, а оттам и в останалата част от Нова Англия. В продължение на десетилетия той упражнява зловредно и до голяма степен незабелязано влияние върху икономиките на шест щата, без да оставя трупове по пътя си, защото всички, които го разгневяха, просто изчезваха. Когато се спомина, кончината му остана почти незабелязана, поне в публичното пространство. Повечето от хората, които го познаваха обаче, тихомълком благодаряха на Бога, че си го е прибрал.