Джон Коннолли - Игра на духове

Видя над себе си пожълтялото, преждевременно състарено лице на дългогодишен пушач, и мазна, черна коса, която висеше на рошави къдрици върху яката на мръсната му риза. В дясната си ръка мъжът държеше извито острие, като дълъг нокът на хищник. Смърдеше на никотин. Дори в последните мигове от живота си въздържателят Раут изпитва отвращение от миризмата.

- Интай - каза мъжът. - Помниш ли я?

Зад него вече вървяха други фигури - сиви мъже и жени, с тъмни празни орбити на очите на фона на бледата им кожа. Погледът на Раут се замъгли. Към него се протегнаха ръце. Той усети вкуса им в устата си.

И докато умираше, най-после разбра защо Братята се страхуват толкова много.

Кърк и Сали Бъкнър пристигнаха в Търнинг Лийф, Западна Вирджиния, през 2009 г., когато местната Църква на примитивните баптисти изпитваше тежки затруднения. Както с горчива усмивка отбеляза един от старшите членове на паството, „твърдата ни черупка се пропука“. Пасторът им, Старейшина Дани, за кратко бе оставил съпругата си заради тази на Томас Хувън. Незаконното оплитане стана известно едва когато по време на едно ритуално миене на крака Томас Хувън обърна цял леген с вода върху главата на Дани, а после продължи да го налага пред погледа на цялото паство.

Примитивите бездруго вече страдаха от отлив на членове в полза на Мисионерската църква на баптистите от Светлия рай в другия край на града, донякъде заради окаляната репутация на Старейшина Дани сред голяма част от паството, като Елизабет Хувън очевидно съставляваше изключение, но естеството на гафа и унизителното отмъщение с легена обрече по-нататъшното му оставане на поста. Старейшина Дани направи последен опит да спаси положението си с една несвързана проповед, в която се опираше на доктрината за изкуплението по, да кажем, доста новаторски начин, следвайки определен път на логиката: Исус умря, за да спаси богоизбраните, които никога не могат да бъдат изгубени; Старейшина Дани беше един от тези богоизбрани и никога не можеше да бъде изгубен; следователно, връзката му с чужда жена не можеше да повлияе на този му статут, нито на способността му да изпълнява длъжността си на пастор. Накрая изтъкна, че бездруго не се е насладил на секса, така че е налице вина без удоволствие. Елизабет Хувън не присъстваше, за да види този акт на предателство, но по-късно някои вярващи от мъжки пол шепнеха, че тя винаги им се била струвала студена жена, така че споделеното от пастора не ги учудвало.

Всичко това обаче не успя да спаси Дани и той замина да живее в Хобокън. Последното, което се чу за него, бе, че работи в магазин за алкохолни напитки. Напускането му доведе до разрив в паството между онези, които вярваха, че ползвайки легена като оръжие, Томас Хувън на практика беше проявил същата пламенна страст и усърдие като Исус при изгонването на търговците от храма, поради което беше достоен кандидат за пастор, и онези, които смятаха, че щом Старейшина Дани е успял да му сложи рога, то Хувън е просто един глупак, а те самите биха се проявили като още по-големи глупаци, ако го възнаградят за неспособността му да държи жена си под контрол.

Новодошлият Кърк Бъкнър, спокоен и тих човек, необвързан с нито една от двете страни, съумя да послужи като посредник в спора, а съпругата му свърши доста работа зад кулисите, съветвайки останалите жени как да помогнат на мъжете си да чуят гласа на разума. Въпреки че по всеобщото мнение от Кърк би излязъл чудесен пастор, той великодушно отклони тази чест и вместо това посочи Пери Гарис - скромен мъж с дотолкова непоказна набожност, че всички го бяха подминали в търсене на по-внушителна фигура. Само на затворени врати и в определени домове, вдъхващи сигурност и безопасност, се чуваше тихо недоволство, прошепнато от по-светски настроените примитиви, които отбелязваха, че двамата Бъкнър за доста кратко време са успели да постигнат твърде голямо влияние и в лицето на Пери Гарис са намерили лесно манипулируем човек, макар и неясно с каква цел.

Трябваше обаче да признаят, че ако се изключат църковните ангажименти, семейство Бъкнър, макар и да не живееше изолирано, се занимаваше само със собствените си дела и не проявяваше признаци на суета и амбиции. Държаха се скромно и, общо взето, всички ги харесваха, дори им се възхищаваха. Е, да, можеше да общуват повече със съгражданите си, но повечето хора тук - както в Църквата на примитивите, така и в града като цяло - обичаха да оставят другите на мира, стига и те да не им се бъркат.