Джон Коннолли - Игра на духове

На снимките, илюстриращи разказите, се виждаха стари къщи или равни полета, реки и обширни гори. Някои от пейзажите бяха отбелязани с червени точки, които сякаш казваха: „Ето: това е било мястото“, а други бяха свързани с още конци към стари снимки на градове, семейства и отделни личности. Вниманието на Паркър бе привлечено от снимка на красива млада жена с тъмна коса, застанала до мъж в моряшка униформа, която бе свързана със синьо кабърче и конец в същия цвят със снимка на езеро, заобиколено от мъртви, изпочупени дървета, напомнящи на паднали кръстове и разрушени паметници в изоставено, неподдържано гробище.

Над черно-белите им глави на парче картон с дебели главни букви бяха изписани имената им: РИЧАРД ФИЛЪР и ХАЙДИ УОЛКИ. Починали през декември 1945 г., малко след уволняването на Филър от военноморските сили на САЩ. Той бил на двайсет и четири, тя - на двайсет и две. Телата им били открити вързани до две дървета в гора близо до Бърдет, окръг Мисисипи в Арканзас, от група студенти и учени, изследващи малка група сини и бели чапли, които отскоро гнездели в района. И двамата били голи, въпреки че по думите на един от открилите ги - учен от Университета на Арканзас, цитиран от „Блайтвил Къриър Нюз“, „по тях имаше толкова много черна кръв, че трудно можеше да се каже“.

Ако някой е бил обвинен за престъплението, Еклънд не го споменаваше; един бърз поглед към рафтовете обаче откриваше дебела папка, посветена на случая. Същото важеше и за останалите: детайлите върху стената и кабърчетата на картата като че ли служеха за подсещане, а основните материали за зверствата бяха складирани по лавиците на другите стени.

„Семейство Хюйгенс: убити през април 1962 г. в Гринел, Айова. Вързани с верига и изгорени живи.“ Папката беше два пръста дебела.

„Алиша Мъни: отвлечена от дома си във Фармвил, Айова, през юни 1969 г. Останките ѝ са намерени в околностите на Емпория, Вирджиния, през ноември 1969 г., като всички големи и малки кости в ръцете и краката са били натрошени.“ Папката беше по-малка, но съдържаше копие от ръкописно писмо от майка ѝ до някакъв детектив от шерифската служба на окръг Принц Едуард, в което отричаше, че дъщеря ѝ е била проститутка.

„Робърт Дамиани: убит през февруари 1975 г. в Крос Сити, Флорида. Причина за смъртта: удушаване.“ За него имаше едва няколко страници и копие от вътрешен доклад на ФБР, в който се споменаваше, че може да е бил убит заради връзките на по-големия си брат Джефри с нюйоркската престъпна фамилия Коломбо.

Сами по себе си обаче зверствата не бяха най-странната част от работата на Еклънд. Към фактическата документация за всеки случай - статии, съдебномедицински заключения, доклади от местопрестъплението - беше прикачена отделна папка с разкази от ясновидци, телепати и медиуми; писма - копия и оригинали - от обикновени хора, споделящи необикновени преживявания, за които нямаха рационално обяснение, преснимани материали от книги и списания и дори грижливо запазени публикации, пред които „Нешънъл Инкуайърър“ 6 6 Американски таблоид, занимаващ се предимно със сензации и „ жълти" новини. - Бел. прев. приличаше на „Ню Йорк Таймс“. Паркър прегледа три папки, но дори беглият поглед показа сходства между случаите. В две от папките имаше илюстрации, на които ясно се виждаше един и същ старец, нарисуван от две различни ръце: дрехите, косата, очите, леко приплеснатият профил - всичко съвпадаше.

- Този Еклънд да не е любител - парапсихолог? - попита Ейнджъл.

- Доста сериозен при това, както изглежда.

- Исусе Христе, този човек сигурно е живеел за Хелоуин.

- Живеел е за това - отвърна Паркър и посочи стените наоколо. В мазето бяха събрани резултатите на дългогодишен труд. - Колко време имаме още?

- Мога да намеря контакт за заглушителя. Имаш колкото искаш.

Паркър нямаше никакво желание да прекарва тук повече време, отколкото се налагаше. Макар да не се съмняваше в думата на Ейнджъл, не беше разумно да се застояват в чужд имот. Освен това искаше време и пространство да анализира събраните материали, за да разбере какво точно е привлякло Еклънд към тези случаи и какво го е накарало да се впусне по линията на паранормалното. Възможно беше, разбира се, изчезването на детектива да няма нищо общо със съдържанието на мазето, но очевидната мания изглеждаше обещаваща отправна точка за издирването му.

- Видях няколко куфара в спалнята в предната част на къщата - каза той на Ейнджъл. - Донеси ги, за да съберем в тях папките.