Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Но аз нямах престъпление, което да разследвам. Имах само бездомник с депресии, който можеше като нищо сам да се е обесил в пристъп на отчаяние, и изчезнало момиче с биография на бивша наркоманка и алкохоличка, което се е носило по течението през по-голямата част от живота си. Дали не се бях вторачил в Проспъръс само защото жителите му бяха богати и привилегировани хора, докато Джуд и дъщеря му бяха бедни и страдащи? Дали не бях набелязал Уорънър и Морланд просто защото вършеха онова, което пасторите и полицаите трябва да вършат, тоест закриляха своите хора?

И все пак...

Майкъл Уорънър не бе точно мошеник, но бе нещо потенциално много по-опасно: неудовлетворен човек с куп религиозни или духовни принципи, които подклаждаха неоправдано високото му мнение за себе си и за мястото му в света. От реакцията на Морланд при моето своеволно посещение в черковния двор също ставаше ясно, че Уорънър заема отговорен пост в този град, което означаваше, че зад гърба му стоят влиятелни хора, които споделят вярванията му или поне не се отнасят напълно скептично към тях.

Какво общо имаше всичко това - ако изобщо съществуваше някаква връзка - с изчезването на Ани и смъртта на баща ѝ, не знаех. Просто чувствах, че в Проспъръс става нещо нередно, а аз се бях научил да вярвам на чувствата си. Но пък Ейнджъл и Луис можеха да попитат дали изобщо съм се чувствал някога прав за каквото и да било и дали съм се научил да вярвам и на това свое чувство. Можех да ги контрирам с отговора, че никой не е търсил моята помощ, когато няма проблем, но усетих, че започвам все повече и повече да се дразня от факта, че споря с Ейнджъл и Луис дори когато ги няма.

Пристигнах в Портланд, където хванах филм по Никелодеон 32 32 Nickelodeon - детски телевизионен канал. - Бел. прев. , и после хапнах един бургер в „Литъл Тап Хаус“ на „Хай Стрийт“. В тази сграда се бе помещавал ресторант „Катадън“, преди да се премести на „Форест Авеню“. След това в нея за кратко бе имало тапас бар, а сега „Литъл Тап Хаус“ бе разработил там собствена ниша като квартален бар с добра храна. Изпих една сода и се опитах да почета малко от книгите, които ми бе поверил Уилямсън. Те проследяваха развитието на „зелените лица“ от първи век след Христа до възприемането им от ранната християнска църква и разпространяването им в цяла Западна Европа. Някои от илюстрациите бяха по-въздействащи от останалите. Моят вътрешен компютър като че ли отдели специално внимание на един капител от катедралата в Отан 33 33 Град в Централна Франция, обл. Бургундия, един от главните градове на римската провинция Галия. - Бел. ред. , на който бе изобразен човек, изчезващ в челюстите на „зелено лице“. Много от барелефите, като например маската от тринайсети век в Бамбергската катедрала, притежаваха своеобразна красота, което ги правеше дори още по-зловещи.

Намерих източника на цитираната от Уилямсън латинска фраза: Никодимовото апокрифно евангелие, в което Сатаната е описан като radix omnium malorum , корен на всяко зло, редом със снимка на трицефалоса, триглавия демон от фасадата на „Сан Пиетро“ в Тоскана, Италия. Виещи се филизи напираха от устата на всяка глава, издънки от първоначалния корен, описани като „кръвопийци“ в контекста на друга глава от петнайсети век в абатството Мелроуз, Шотландия. И тук отношението между човешкия и растителния елемент в маските се определяше като предимно враждебно или паразитно, въпреки сякаш общоприетото мнение, че представляват един вид симбиоза, дългосрочно взаимодействие и взаимноизгодна връзка между два вида. Човекът използваше плодовете на природата и обновлението, предизвиквано от смяната на сезоните, а в замяна...

Е, тази последна част не беше толкова ясна, въпреки че катедралата в Отан с нейните изображения на изяждане откриваше една възможна сфера за предположения.

Затворих книгата, платих си бирата и излязох от бара. Времето се беше постоплило - не много, но синоптиците обещаваха, че най-тежката част от зимата е вече отминала за тази година - според мен малко прибързано. Небето бе ясно и докато паркирах пред моята къща, откъм солените тресавища лъхаше мирис на свежо и чисто. Заобиколих към задната врата, за да вляза през кухнята. Станало ми бе навик, откакто Рейчъл и Сам се изнесоха. Влизането отпред и видът на празния коридор бяха някак си по-потискащи от минаването през кухнята, където и без това прекарвах по-голямата част от времето си. Отворих вратата и посегнах да набера кода на алармата, когато мъртвата ми дъщеря заговори зад гърба ми. Каза само една дума