Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Докато смучех молива и се мъчех да се сетя защо Уорънър си е направил труда да лъже за нещо, което може да се провери толкова лесно, получих допълнително обаждане от службата по охраната в „Боудън“. Някакъв техен доцент искал да се срещне с мен. Всъщност той бил свободен този следобед и ако съм имал време, можело да прескоча до колежа.

- Той наистина ли каза това? - попитах.

- Какво да е казал? - не разбра секретарят.

- Да прескоча?

- Той така си говори. От Англия е.

- Ах.

- Да. Ах.

- Моля, предайте му, че ще ми е приятно да прескоча.

Някъде в Боудънския факултет по религия името Уорънър бе включило малък алармен звънец.

Доцент Иън Уилямсън изглеждаше точно така, както винаги съм си представял академиците и както те рядко изглеждат: леко разчорлен (не толкова, че да буди безпокойство за психическото си здраве), със слабост към жилетките и разновидностите на туида, при все че при него потенциалната старомодност на облеклото се компенсираше от избора на гуменки „Кънвърс“. Беше младолик, брадат и весело разсеян, сякаш всеки момент можеше да зърне някой интересен облак, да хукне подире му и да го хване с ласо.

Както се оказа, Уилямсън беше десет години по-голям от мен, но очевидно академичният живот му понасяше. Преподаваше в „Боудън“ вече над двайсет години, макар че все още говореше като гост за уикенда в Даунтън Аби 31 31 Downton Abbey - имение на английски аристократи, в което се развива действието на едноименен ТВ сериал, копродукция на Великобритания и САЩ. - Бел. прев. . Честно казано, ако доцент Уилямсън не можеше да свали в Мейн жена с акцента си, тогава нищо друго не би му помогнало. Неговите специалности бяха религиозната толерантност и мистичните традиции, а кабинетът му в красивата стара сграда на факултета бе пълен с книги и най-различни антикварни религиозни джунджурии, така че представляваше нещо средно между библиотека и пазарска сергия.

Той ми предложи кафе от своята машина „Неспресо“, качи краката си върху куп книги и ме попита защо се интересувам от Майкъл Уорънър.

- Бих могъл да ви задам същия въпрос - отвърнах аз, - тъй като той, както излиза, не е учил във вашия колеж.

- Аха, фехтовка - рече Уилямсън. - Добре. Разбирам. Чудесно.

- Моля?

- Фехтовка. - Той направи париращ жест с въображаема рапира, придружавайки го със свистящ звук, за да е сигурен, че ще го разбера. Но аз не го разбрах.

- Извинете, на дуел ли ме предизвиквате?

- Какво? Не. Имам предвид словесна фехтовка - доброто старо нападение и париране. Филип Марлоу и прочие. Аз казвам, вие казвате. Нали разбирате, нещо от този род.

Той ме гледаше оживено, аз него - не чак дотам.

- Е, може би не - каза Уилямсън и ентусиазмът му се поизпари. Почувствах се така, сякаш бях ритнал кученце.

- Нека кажем, че се интересувам от Проспъръс – подех аз. - И от пастор Уорънър. Той прави впечатление на особен човек в един странен град.

Уилямсън посръбваше своето „неспресо“. На иначе празното бюро зад него забелязах три книги с обърнати към мен гърбове. И трите свързани със „зелените лица“. Тяхното набиващо се на очи присъствие едва ли беше случайно.

- Майкъл Уорънър постъпи в „Боудън“ като студент по хуманитарни науки, когато беше на двайсет и няколко години - каза Уилямсън. - От самото начало си пролича, че интересите му са насочени главно към изучаване на религиите. Програмата е натоварена и обикновено привлича само студенти с истинско влечение към предмета. Пълният курс на обучение се състои от девет цикъла лекции, краткият от пет, с два задължителни: „Въведение в науката за религиите“, или Рел. 101, и „Теория на религиите“. Останалите обхващат свободно избираеми комбинации от дисциплините „Азиатски религии“, „Ислям и следбиблейски юдаизъм“, „Християнство и секс“, „Библия и сравнителни изследвания“. Това достатъчно ясно ли беше?

- Абсолютно.

Уилямсън се намести по-удобно на стола.

- Уорънър не беше от най-способните студенти. Всъщност известно време приемането му бе на кантар, но той имаше подкрепата на влиятелни хора.

- От Проспъръс?

- И не само оттам. Ясно беше, че се полагат усилия приемането му да се уреди. От друга страна, знаехме, че в курсовете за отдадени на религията студенти има място и...

- Да?

- Между преподавателите от факултета съществуваше известно любопитство по отношение на Проспъръс, включително и от моя страна. Както без съмнение знаете, това е град, основан от тайна религиозна секта, историята и същността на чиято вяра и до днес остават неясни. Струваше ни се, че като приемем Уорънър, може би ще получим възможност да научим нещо повече за града и неговата история.