Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Морланд я погледна учудено.

- Но те могат - завърши тя.

Морланд усети раздвижване зад гърба си и две сенки паднаха върху масата.

Значи всичко е било фарс: заседанието, споровете, последното обсъждане при закрити врата. Решението е било взето много преди това. Иначе тези двамата нямаше да са тук. Те не пътуваха, ако не предстоеше убийство.

- Не е нужно повече да се тревожиш за детектива, началник Морланд - каза Кониър. - Нашите приятели ще се погрижат за него вместо нас. Засега обаче Диксънови остават твоя отговорност. Искам да бъдат наблюдавани. Ако опитат да избягат, искам да бъдат спрени. И ако успеят да излязат извън рамките на града, искам да бъдат убити.

Започнаха да се разотиват. Всички мълчаха. Морланд излезе навън да изпуши още една цигара и гледа след тях, докато се отдалечаваха. Не го интересуваше какво мисли Хейли за неговата зависимост от никотина. Сега това бе последната му грижа. Бездруго вече нямаше съмнение, че дните му като началник на полицията са преброени. Там, вътре, тя го беше кастрирала така ефикасно, сякаш беше използвала същия онзи нож, с който бе заплашила Брайън Джоблин. И беше някак естествено, че накрая, след като повечето от другите си тръгнаха, Соулби сам, а Айтън - поемайки грижата за линеещата злоба на Кинли Ноуел, остана само Люк Джоблин.

Морланд предложи на Джоблин цигара и той прие.

- Знаех си, че всъщност не си ги отказал.

През последните два месеца Джоблин не спираше да тръби, че е отказал цигарите, макар хвалбите му да бяха най-гръмогласни, когато жена му беше наблизо.

- Барбара мисли, че съм - каза Джоблин. - Не знам кое ми струваше повече, цигарите или ментоловия дропс за оправяне на дъха.

Двамата следиха с очи задните светлини на последната кола, докато не се загубиха по пътя за града.

- Тежи ли ти нещо, Люк? - попита Морланд.

- Тревожа се.

- За Брайън ли?

- Господи, не. Ти си прав: синът ми не е умен, но може да се грижи за себе си. Ако имаш нужда от помощ за Диксънови, можеш да разчиташ на него. Той е надежден младеж.

Брайън Джоблин не беше надежден в нито едно отношение. Той беше на границата на психопатията и разполагаше с богат асортимент от пороци и сексуални отклонения, но Морланд пазеше това мнение за себе си. Нямаше много приятели в градския съвет и не му трябваше да обръща Люк Джоблин срещу себе си.

Джоблин пое дълбоко дима от цигарата.

- Не, заради Крепителите е. Не разбирам защо не се обърнахме към тях. Не е хубаво да ги разгневяваме. Те могат да ни смажат. Трябваше да говорим с тях, преди да действаме, но Хейли отхвърли тази идея още щом беше дадена. Защо?

- Защото се молим на различни богове - каза Хейли Кониър зад гърба му.

Морланд дори не я бе чул да приближава. В един момент бяха сами, а в следващия тя изникна зад тях.

- Съжалявам - каза Джоблин, макар да не бе ясно дали се извинява, задето критикува дискусията, или за това, че са го хванали да пуши в двора на Кониър, или пък и за двете. Огледа се за нещо, на което да угаси цигарата. Не искаше да я хвърля. Накрая вдигна левия си крак и угаси фаса върху гьонената подметка. На нея остана следа от обгорено. Щеше да се наложи да крие обувките, докато намери време да купи нови. Жена му имаше да се чуди как така избавил се от порока пушач ще гаси цигари върху обувки за триста долара. Морланд взе фаса от него и го прибра във вече изпразнената кутия.

- Не се извинявай - каза Кониър. - Това е в корените на всичко, което правим тук, на всичко, което се опитваме да опазим. Ние не сме като Крепителите и техният бог не е като нашия. Техният бог е зъл, гневен.

- А нашият? - попита Морланд.

Видя Уорънър, който ги наблюдаваше, застанал на стълбите към верандата. В коридора зад него чакаха два силуета.

Хейли Кониър сложи нежно ръка на рамото му. Беше странно интимен жест, колкото утешителен и успокояващ, толкова и, той почувства това, жест на неохотно сбогуване.

- Нашият просто е гладен - отвърна тя.

Вълкът намери месото: кърваво парче бут. Започна да обикаля около него, все още предпазливо въпреки глада си, но накрая не устоя. Направи две крачки напред и капанът щракна около лапата му.

Основан през 1794 година и разположен на брега на залива Каско, където река Андръскогин се влива в океана, колежът „Боудън“ по традиция се нареждаше между най-добрите колежи в Америка. Списъкът на възпитаниците му включваше Хенри Уодзуърт Лонгфелоу, Натаниъл Хоторн, пътешественика Робърт Пиъри и сексолога Алфред Кинси. За съжаление, пасторът на Проспъръс Уорънър като че ли не присъстваше в него. Обаждането ми рано сутринта в Бюрото за връзки между завършилите колежа не извади на бял свят нищо, което да показва, че Майкъл Уорънър е фигурирал между бившите му студенти. Запитването ми в Бангорската семинария също беше безрезултатно.