Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Останалите му обвинения потънаха в пристъп на задух и кашлица. Оставиха на Люк Джоблин да върне маската на лицето му и да не я сваля повече. Безполезни или не, изказванията на стареца засега бяха приключили. „Защо просто не пукнеш - прокле го мислено Морланд. - Пукни и освободи място за някого, на когото е останал поне грам разум.“ Прочел мислите му, Ноуел го гледаше гневно над маската.

- Та какво казваше? - върна го към темата Соулби и Морланд откъсна поглед от Ноуел.

- Детективът е убивал - каза той. - Има жертви, които са известни, и ви гарантирам, че има и поне още толкова, които не са. Човек, който е действал по този начин и не е зад решетките, нито пък е лишен от поминъка и оръжията си, е покровителстван. Да, някои от хората на страната на закона биха се радвали да го видят изваден от уравнението, но случи ли му се нещо, дори те ще са принудени да се намесят.

Сред членовете на градския съвет се възцари тишина, нарушавана единствено от мъчителното дишане на Кинли Ноуел.

- Защо не се обърнем към Крепителите и не поискаме съвет от тях? - предложи Люк Джоблин. - Може пък да ни помогнат.

- Когато решим да действаме, ние не искаме разрешение от никого - отсече Хейли Кониър. - Техните и нашите интереси не са еднакви дори в този случай. Ако сами не желаят да предприемат нещо срещу него, няма да го сторят заради нас.

- Освен това стои въпросът за друго момиче - обади се Колдър Айтън. Това бяха първите му думи, откакто бе започнало заседанието. Морланд почти беше забравил, че присъства и той.

- Какво имаш предвид, Колдър? - попита Кониър. Тя също изглеждаше изненадана да чуе гласа му.

- Имам предвид, че получихме предупреждение, или четири предупреждения, зависи от какъв ъгъл разглеждаш сегашната ни дилема - отвърна Колдър. - Хората се тревожат. Каквато и заплаха да представлява този детектив, трябва да бъде намерено и доставено друго момиче - и то бързо. Можем ли да поемем риска този човек да души наоколо в такъв деликатен момент от историята на града?

- Какви са новините за Диксънови? - попита Соулби. - Има ли някакъв напредък?

- Брайън ги наблюдава - отговори вместо Морланд Люк Джоблин. - Той смята, че са на път да намерят момиче.

Но Морланд имаше собствено виждане за ситуацията.

- Брайън ми каза, че е ходил с Хари да търсят заедно, но - моля те, не ме разбирай погрешно, Люк - синът ти не е от най-умните. Моето мнение е, че на Диксънови не може да се има доверие. Мисля, че те заблуждават Брайън. Трябваше да поверим работата по намирането на ново момиче на някой друг.

- Но, Морланд, нали заради твоите подозрения решихме да ги изпитаме, като им възложим тази задача? - каза Кониър.

- Може би е имало по-добър начин да се уверим в тяхната лоялност - отвърна той.

- Стореното - сторено. Малко е късно да се разкайваш.

Томас Соулби се намеси отново:

- Но ако те заблуждават Брайън - а следователно и всички нас, - какво целят с това?

- Мисля, че се готвят да бягат - каза Морланд.

Мнението му бе посрещнато зле. Случвало се бе различни хора да напускат Проспъръс. В края на краищата градът им не бе крепост, нито затвор, и извън него съществуваше друг, по-широк свят. Но онези, които напускаха, нямаха колебания в лоялността си към него, пък и мнозина от тях след време се връщаха. Бягството бе нещо друго, защото носеше в себе си риска от разкриване.

- В рода на Ерин има такъв прецедент - каза Айтън.

- Ние не съдим децата за греховете на възрастните. И майка ѝ плати повече от достатъчно за греховете на баща ѝ - каза Кониър. След това отново насочи вниманието си към Морланд.

- Предприе ли някакви мерки?

- Да.

- Можеш ли да бъдеш малко по-точен?

- Мога, но предпочитам да не съм. В края на краищата е възможно и да греша. Надявам се да е така.

- А детектива - подхвана отново Айтън, - какво ще правим с детектива?

- Ще гласуваме - каза Кониър. - Пасторе, имаш ли да добавиш нещо, преди да започнем?

- Нищо, освен че според мен детективът е опасен - отвърна той.

„Удобно неясен отговор, помисли си Морланд. Каквото и решение да се вземе, каквито и да бъдат последствията от него, няма да имаш вина.“

- А ти, началник?

- Знаеш какво мисля аз. Ако го нападнете и успеете да го убиете, ще докарате още неприятности на този град. Ако го нападнете и не успеете да го убиете, последствията може да са още по-лоши. Не бива да предприемаме нищо срещу него. След време той ще се умори или друг случай ще отвлече вниманието му.

Но се питаше дали не се самозаблуждава. Да, детективът може би щеше да ги остави на мира за известно време, но нямаше да забрави. Това не бе в нрава му. Той щеше да се върне, щеше да се връща отново и отново. Най-доброто, на което можеха да се надяват, бе посещенията му да останат безрезултатни и впоследствие някой друг да им направи услугата да го убие.