Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Да - отвърна Морланд. - Чувал съм само слухове, но няма да сбъркам, ако кажа, че те са съжалявали повече за това, отколкото той.

Старият Кинли Ноуел взе думата. Махнал бе кислородната маска от лицето си, за да говори, и всяка негова дума звучеше като отчаяно усилие. Морланд си помисли, че Кинли вече прилича на труп. Кожата му бе бледа като восък и от него се носеше смрадта на смъртта и лекарствата, които бе вземал, за да отложи срещата с нея.

- Защо детективът не е убит досега?

- Някои са се опитвали. И не са успели.

- Не говоря за гангстери и престъпници. - Ноуел сложи маската на лицето си и вдъхна дълбоко два пъти, преди да продължи. - Не говоря дори за Вярващите. Има други, които остават в сянка и никога не пропускат. Убивали са за нас, когато сме имали хора за убиване. Във вените им тече кръвта на Каин.

„Крепителите“: така бе чувал Морланд да ги наричат. Мъже и жени с много пари и власт, както съветът не пропускаше да изтъкне.

- Ако е жив - каза Соулби, сякаш в отговор на въпроса, - това е защото те искат той да е жив.

- Но защо? - продължи Ноуел. - Той явно е заплаха за тях - дори в момента да не е, по-нататък ще стане. Непонятно е защо го оставят жив.

Кониър се обърна към Уорънър, не към Соулби, в очакване той да реши проблема. Според нея това бе богословски въпрос.

- Пасторе, ще бъдеш ли така добър да предложиш възможен отговор на тази гатанка?

Уорънър може да бе арогантен и склонен към съзаклят- ничене, ала не беше глупак. Остави си почти цяла минута, преди да отговори.

- Боят се да убият онова, което не разбират - каза накрая. - Какво искат те? Искат да открият своя заровен бог и да го освободят. Считат, че са по-близо до своята цел, отколкото са били някога изобщо. Детективът може да представлява пречка или пък да изиграе някаква роля в тяхното търсене. Засега не разбират какво представлява той и не смеят да предприемат нещо срещу него от страх, че ако го сторят, може да навредят на своята кауза. Изслушах онова, което имаше да ни каже началник Морланд, и признавам, че може би съм подценил детектива.

Морланд бе изненадан. Уорънър рядко признаваше своите слабости, особено пред Хейли и съвета. Това отвлече вниманието му, така че бе неподготвен, когато ножът бе изваден от ножницата и използван срещу него.

- Но изложението на началник Морланд показва - продължи Уорънър, - че той също го е подценил и че не е трябвало да го води в черквата. Детективът трябваше да бъде държан далеч от нея и от мен. Аз принудително бях вкаран в ситуация, където трябваше да отговарям на въпроси, и се справих възможно най-добре с тях при тези обстоятелства.

На Морланд му се искаше да каже, „Лъжец, видях те как се перчеше. Това няма да ти се размине, глупако“.

- Началник, това вярно ли е? - намеси се Хейли.

Тя явно се забавляваше. Доставяше ѝ удоволствие да гледа как нейните домашни любимци се хапят. Морланд усещаше, че целта ѝ е той да се разгневи. Дребното унижение, на което го бе подложила преди това, не бе успяло да го извади от релси. Нищо чудно вече да си бе набелязала някого, с когото да го смени, но не вярваше да е стигнала чак дотам. Хейли знаеше само, че е започнал да се съмнява в нея, и искаше да запази поста си. Ако трябваше да пожертва него, за да оцелее, щеше да го направи.

В отговор каза само, „Постъпих така, както смятах за най-добре“, и видя с известно задоволство как лицето на възрастната жена бе помрачено от разочарование.

Соулби, вечният дипломат, избра този момент, за да се намеси.

- Като си разменяме обвинения, няма да стигнем далеч - каза той. - Началник Морланд, въпросът е следният: детективът ще се откаже ли?

- Не, но...

Морланд се замисли сериозно как да формулира следващите си думи.

- Продължавай - подкани го Соулби.

- Той няма никакви доказателства, нищо, за което да се хване. Има само своите подозрения, а те не са достатъчни.

- Тогава защо се е върнал в града втори път?

- Защото ни предизвиква. При отсъствието на улики иска ние да предприемем нещо. Иска да тръгнем срещу него. Започнем ли да действаме, ще потвърдим подозренията му и тогава той ще отвърне със сила. Ще бъде не само стръвта, но и кукичката.

- Ако е жив - рече Ноуел, изпълнен пред прага на смъртта със злоба и очевидно решен да я изразходва докрай, преди да умре.

- Той има приятели, които няма да оставят ненаказано каквото и да било посегателство срещу него - отвърна Морланд.

- Те също може да умрат.

- Мисля, че не разбираш...

- Недей! - изграчи Ноуел и вдигна съсухрен пръст като стар гарван, опитващ се да сграбчи мрака. - Разбирам те по-добре, отколкото мислиш. Страх те е. Ти си страхливец. Ти...