Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Така е.

- Ветерани ли?

В миналото Роналд ми беше помагал по случаи, засягащи войниците или армията. Това бе неговата сфера на действие и той се чувстваше длъжен да я пази.

- Не съвсем, или по-точно само косвено. Ти познаваше Джуд, нали?

- Да. Той беше добър човек. Обличаше се странно, но помагаше. Чух, че бил умрял. Самоубийство.

- Не мисля, че сам е посегнал на живота си. Предполагам, че са му помогнали да иде на оня свят.

- Имаш ли някаква представа защо?

- Може ли да попитам защо се интересуваш?

- Някой трябва да наглежда тези хора. Аз се опитвам. Когато по някаква причина градските бездомници станат обект на насилие. Искам да знам.

Тази причина да се задават въпроси бе не по-лоша от всяка друга.

- Рано е да се каже, но мисля, че е убит, защото е отишъл да търси дъщеря си. Името ѝ е Ани и е вървяла по стъпките на баща си - и в прекия, и в преносния смисъл. Излязла е от правия път и се е озовала на улицата. Мисля, че се е опитвала да го привлече към себе си, като същевременно го е държала на разстояние. Живяла е в женски приют в Бангор, но вече не е там. Не е обявена за издирване, защото не са ѝ останали близки, които да съобщят за изчезването ѝ, но имам чувството, че може да е отвлечена. Преди да умре, Джуд е бил загрижен за нея.

- А ти какво общо имаш?

- Приятел на Джуд, човек на име Шейки, ми каза, че Джуд е спестявал пари, за да плати няколко часа от моето време. Наречи го чувство за дълг от моя страна.

- Познавам Шейки. Да имаш някаква представа кой е отвлякъл момичето?

- Ходил ли си някога в град Проспъръс?

- Не. Чувал съм за него. Там май не си падат много по коренното население и изобщо по хората, които не са богати и бели.

- Ани е казала на някого в Бангор, че възрастно семейство ѝ е предложило работа в Проспъръс. Преди да замине с тях, си е взела нещата от приюта и повече никой не я е видял.

- Старците може да са я излъгали - рече Роналд. - Лесно е да кажеш, че си от един град, а всъщност да си от друг.

- Минавало ми е през ума.

- Затова си и детектив.

- Точно така. Приятно ми е да мисля, че съм умен за бял човек.

- Не е кой знае колко трудно да се досетиш.

- Аз се досетих, а може би и Ани Бройър се е досетила. От хората, е които говорих за нея, останах с впечатлението, че не е била глупава. Иначе не би оцеляла толкова дълго на улицата. Сигурно е поискала някакво доказателство, че те са порядъчни хора. Щом е казала, че отива в Проспъръс, предполагам, че точно там е отишла. За съжаление, според местната полиция там няма и никога не е имало следа от нея.

Не казах на Роналд нищо, което Шейки и ченгетата в Портланд да не знаеха, поне в общи линии. Всички други мисли и подозрения, в това число и странната история на „Семейството“, запазих за себе си.

Роналд продължаваше да седи мълчаливо на мястото си. Изглежда, обмисляше нещо - дори това да беше въпросът как да стане от фотьойла, след като вече беше разбрал онова, което искаше да научи.

- Хората, които са убили Джуд, как са го намерили? - каза накрая той.

Хората. Роналд знаеше, че за да се инсценира обесване, дори на толкова слаб на вид мъж като Джуд, е нужен повече от един участник.

- Наблюдавали са приютите - отвърнах. - Както сам отбеляза, той беше личност, която се набива на очи.

- Някой може да ги е забелязал. Бездомниците, по-умните от тях, винаги си отварят очите. Оглеждат се за полицаи, за приятели, за мъже и жени, които им имат зъб. Дъното на блатото е жестоко и безмилостно. Трябва да внимаваш, ако не искаш да бъдеш изяден.

Роналд бе прав. Не бях задавал достатъчно въпроси на улицата. Позволил си бях да отклоня вниманието си към Проспъръс и онова, което представляваше в действителност този град, но може би имаше и друг начин.

- Някакви идеи с кого бих могъл да говоря?

- Ако тръгнеш да обикаляш и да задаваш въпроса „кой“, никой няма да разговаря с теб. Остави това на мен.

- Сигурен ли си?

- Ще измъкна от тях повече, отколкото ти.

Трябваше да се съглася, че е прав. Но бях длъжен да го предупредя.

- И още нещо.

- Да?

- Аз ще бъда дискретен. Ако съм прав и Джуд наистина е убит, хората, които са го направили, няма да се поколебаят да действат, за да прикрият следите си. Не ни трябват повече трупове.

- Разбирам.

Роналд се надигна да си върви. Както очаквах, срещна известни трудности при измъкването от фотьойла, но се отблъсна силно от страничните облегалки и успя някак си. Щом се освободи, хвърли леко враждебен поглед към стола и каза:

- Следващия път няма да сядам.