Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Върна празното сандъче на мястото му зад шкафа и намести частта от перваза. Имаше чувството, че е изваждането на парите и пистолета решението му вече е взето. Оставаше да направи само още една последна стъпка. След това нямаше да има връщане назад.

Отиде с колата до пощата и само след кратко колебание изпрати писмото до Хейли Кониър.

Хейли си играеше с него, Морланд знаеше това, опитваше се да го хване неподготвен и да го накара да се почувства неудобно. Неведнъж я бе виждал да прави същото с хора, от които е недоволна. И баща му го беше предупредил за този ѝ навик, когато стана време да го замести на поста началник на полицията.

„Тя е умна, запомни думите ми - бе казал баща му, - бъди нащрек, когато е наблизо, и никога не заставай с гръб към нея. През годините е кръстосвала шпаги с много мъже и жени, които са се мислили за по-хитри от нея, но до един ги е пратила в гроба.“

И тогава не беше много наясно дали трябва да разбира думите му буквално или просто като метафора.

Намести се удобно, доколкото беше възможно, на скърцащия стар стол и направи всичко по силите си да обуздава гнева си, докато Хейли го провокираше. Минал бе почти цял час, а тя дори още не бе споменала за детектива: подготвяше момента, като трупаше и нагнетяваше напрежението около него, та като стигнат накрая до този въпрос, той да е вътрешно крайно вбесен и в същото време потиснат от нейното неизречено недоволство. При все че не виждаше как иначе би могъл да реагира на интереса на детектива към изчезналото момиче. Какво искаше Хейли от него - да убива всекиго, който хвърли любопитен поглед към Проспъръс ли? Може би наистина очакваше тъкмо това, тя открай време си беше параноичка, въпреки че опитваше да оправдава това с твърдението, че съдбата на града и отговорността за неговите жители лежат на нейните плещи. Какво гласеше онази сентенция за властта, която корумпира? Няма значение - тя беше вярна, но също така и непълна: властта не само корумпираше. След време тя можеше и да побърка човека.

И така, през последния час Хейли бе игнорирала опитите на Морланд да се намеси, макар да си даваше вид, че му отделя място в обсъжданията, за да каже своето мнение. Ако мълчеше, го приканваше да каже нещо, но почти веднага спираше да го слуша и накрая започваше да говори едновременно с него, преди да се е доизказал, обръщаше се към някого за алтернативно мнение или просто сменяше темата, принуждавайки го да млъкне. Беше унизително и Морланд бе сигурен, че крайната ѝ цел е изобщо да го изгони от заседанието, ала отказваше да се поддаде на натиска и да ѝ позволи да постигне каквото си е наумила. От решаващо значение бе да остане на срещата. Досещаше се какво крои Хейли и трябваше да я спре. Тя не бе срещала детектива и не разбираше напълно каква опасност представлява той. Дори Уорънър имаше вина: въпреки че два пъти се бе сблъсквал с него, той го бе подценил, но това се дължеше на неговото неуместно чувство за превъзходство. Морланд го бе наблюдавал в черквата - той се държеше с детектива като отракан екскурзовод и направо го водеше към предположения за тайно учение, които можеха да са или да не са верни. Но детективът бе по-проницателен и по-хитър, отколкото бе мислил в началото Уорънър, и когато той осъзна това - покрай въпросите за „Семейството“ и за Витъл, - вече бе твърде късно.

А после детективът се върна и започна да говори за сини коли, провокирайки Уорънър и него, както го провокираха и сега. Освен това беше говорил с Дейнс, а Дейнс бе много повече от обикновен досадник. В щатския парламент имаше хора, които го слушаха, макар да нямаше особено силно влияние над настоящия губернатор, главно защото настоящият губернатор не слушаше никого - поне впечатленията на Морланд бяха такива. Но и той, и съветът знаеха, че Дейнс бе успял да посее семената на съмнението по отношение на Проспъръс оттатък в Огъста 27 27 Столицата на щата Мейн. - Бел. ред. . Вярно, повечето хора все още го отърсваха от себе си като троха, но той беше троха с пари, а парите купуват влияние.

Отново си спомни гнева на Бен Пиърсън от нахълтването на Дейнс на откритото заседание. Старият негодник ги оплюваше с пяна на устата, а Соулби и другите не оставаха по-назад, крещейки „Разпни го!“, както първосвещениците пред Пилат. Тогава Хейли бе тази, която заговори с гласа на разума. Не можеха да убият Дейнс, защото не се знаеше какви неприятности би им докарала неговата смърт, ако има и следа от съмнение, че нещо около нея намирисва. Не им оставаше друго, освен да чакат да си умре от естествена смърт, но засега Дейнс упорито оставаше здрав, също както и самата Хейли. Понякога Морланд дори подозираше, че на Хейли ѝ е приятно Дейнс да е наблизо. Отнасяше се едва ли не снизходително към неговите усилия да спъва разширяването на града, сякаш тяхната интензивност отразяваше важността на Проспъръс и доказваше колко добро е нейното ръководство.