Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Намери ли животното? - попита тя.

- Не, още не. Но е някъде тук. Открихме труп на елен. Целият беше изгризан. Абът смята, че е мъртъв от доста време, но разкъсванията по трупа са скорошни - най-много отпреди двайсет и четири часа. Оставихме стръв и заложихме капани. Скоро ще го спипаме. Абът каза, че е ранен. Разбра го по следите му.

Но Хейли бе по-заинтригувана от елена. И тя, както останалите, беше видяла снимката от телефона на Валъри Гибсън.

- Еленът беше ли...?

- Може би. От него не бе останало много, за да го идентифицираме. А недалеч от мястото, където го намерихме, имаше дупка.

Тя кимна.

- Влизай. Другите чакат.

Морланд се присъедини към тях. Четиримата живи членове на съвета седяха от двете страни на масата за хранене, със свободен стол за Хейли на челното място. Уорънър бе седнал в другия край, оставяйки две празни места между себе си и Кинли Ноуел. Морланд се настани срещу него, като остави три стола между себе си и Колдър Айтън. Когато поглеждаше натам с ъгълчетата на очите си, направо имаше чувството, че на единия от тях вижда духа на Бен Пиърсън, който отваря пакет екзотични бисквити или пуска кутия английски бонбони да обикаля масата: Бен беше този, който се бе нагърбил да осигурява малка почерпка за съветниците и наблюдателите. Но столът оставаше празен и на масата нямаше нищо. Нямаше доклади, с които да правят справки, нито разтворени бележници. От това заседание нямаше да остане никакъв протокол.

Хейли изгаси лампата в коридора и зае мястото си начело на масата.

- Добре - каза тя, - да започваме.

Хари Диксън коленичи на пода на вградения гардероб в спалнята и вдигна част от перваза на дюшемето. В къщата беше тихо. Ерин бе отишла на своя кръжок по куилтинг 26 26 Изработване на ватирани изделия от разноцветни парчета плат. - Бел. прев. , където бяха започнали да работят върху покривка за легло в памет на последните покойници от града. Според Ерин толкова много жени желаели да участват, че трябвало да внасят още столове. Брайън Джоблин бе отишъл с нея, макар че щеше да се налива в някой бар, докато тя шие. Хари се чудеше докога съветът ще продължава този фарс с натрапването на Джоблин: докато двамата с Ерин намерят друго момиче или докато докажат, че са лоялни. Джоблин беше в дома им само за да са сигурни, че двамата се държат както трябва и продължават да търсят заместница на Ани Бройър.

Хари бе излизал с Джоблин по-рано същия ден с тази цел, заедно бяха кръстосвали улиците на Луистън и Огъста, оглеждайки жените. Всъщност работата не бе кой знае колко трудна. Хари си мислеше, че през свободното си време Джоблин и без това върши същото, дори когато не е толкова наложително. По дяволите, не беше тайна, че и той самият заглежда с копнеж хубавите момичета, когато жена му не е наблизо, но в никакъв случай не можеше да се мери с Брайън. В Проспъръс младият Джоблин се ползваше със славата на пръв фустогонец, дотолкова нагъл, че при случайна среща на главната улица самата Хейли Кониър бе дръпнала него и баща му настрани и ги беше предупредила, че ако Брайън не държи пениса в гащите си или поне не ограничи употребата му в рамките на огромната част от Съединените щати извън Проспъръс, лично ще му го резне и ще го закачи на входната табела на града за назидание на останалите, които биха се изкушили да поругават чувствата и най-вече телата на репродуктивното бъдеще на Проспъръс. Оттогава Брайън бе насочил вниманието си към относителното изобилие в Бангор и предпочиташе да минава на отсрещния тротоар, за да избягва всякакви срещи с Хейли Кониър, сякаш се боеше, че възрастната жена може всеки момент да извади нож и да изпълни заканата си.

Онзи следобед Хари и Брайън бяха наблюдавали ученички и млади домакини. Брайън смяташе, че някоя от тях ще е идеална. Искаше да отмъкнат веднага едно от момичетата - млада, атлетично сложена брюнетка, пред мола в Огъста, - но Хари го разубеди. Каза му, че тези неща трябва да се планират внимателно и че е твърде рисковано да се отвлече жена посред бял ден. Огледаха няколко от бездомниците, но всичките бяха твърде стари или изхабени. Нужна беше по-свежа плът.

- Какво ще кажеш за дете - предложи Джоблин. - Сигурно ще е лесно да отвлечем дете.

Хари не му отговори. Само си го представи как умира по различни мъчителни начини.

На връщане Джоблин ропта по целия път, но Хари не се съмняваше, че пред баща си ще ги похвали, ще каже, че Диксънови, изглежда, поне се опитват да изпълняват своите задължения към града, и Люк Джоблин на свой ред ще предаде това на съвета. За да направи измамата по-убедителна, Хари му даде идеята да прегледа уебсайтовете за проститутки: двайсет и пет годишни и по-млади, такъв бе съветът му, и да не са от щата. Да нямат татуировки и да не искат личните данни на евентуалните си клиенти. Също и да са независими, да не работят с агенции. Брайън се впусна в работата с ентусиазъм. Дори принтира за Хари списък на възможните кандидатки.