- Не мисля, че Първата поправка 25 25 Първата поправка на Конституцията на САЩ, една от десетте, влезли в Закона за правата, действащ от 1791 г. - Бел. прев.
гарантира правото да бъдеш кретен.
- Аз пък мисля, че прави тъкмо това.
Морланд отчаяно вдигна ръце.
- Господи, ако затворя очи, направо ще ми се стори, че слушам самия Дейнс, и не можете да си представите колко неприятно ми е това. Значи, сте говорили с него? Браво на вас. Обзалагам се, че ви е наприказвал всички онези глупости за лошия богат стар Проспъръс, чиито граждани са мръсници - просто защото пазят своето. Изобщо не ми пука какво приказва Дейнс. Ние не се боим от рецесията и живеем добре. И знаете ли защо? Защото се подкрепяме един друг, защото сме сплотени и това ни е помагало да оцеляваме в трудни времена. Ако случайно не сте забелязали, господин Паркър, напоследък този град понесе тежки удари. Вместо да нахлувате в стари гробища, би трябвало да отидете в новото и да отдадете почит на двете момчета, които току-що погребахме там. Няма да ви е трудно да намерите техните кръстове. Ще ги познаете по знамената до тях. После погледът ви ще спре върху пресния гроб на Валъри Гилсън наблизо и посланията, които са оставили там нейните деца. А вдясно ще видите куп цветя, бележещи мястото, където почива Бен Пиърсън. Четирима мъртви за двайсет и четири часа, град в траур, а аз трябва да се занимавам с вашите глупости.
Имаше право. Само че предпочетох да не обръщам внимание на това.
- Търся възрастна двойка - подех аз, сякаш Морланд не бе казал нищо. - Най-малко на шейсет години, но това е само предположение - нали знаете какви са младите хора: ако си на двайсет, всеки, който е над четиресет, ти изглежда стар. Тази двойка притежава синя кола. Видях няколко сини коли, докато карах през вашия много чист град, но устоях на импулса да започна да чукам по вратите, преди да съм говорил с вас. Можете да ми спестите време, ако ми дадете имената и адресите на всички, които отговарят на тези критерии.
Извадих от джоба си малък бележник с твърди корици, измъкнах отвътре миниатюрната химикалка и зачаках. Чувствах се като секретар, готов да запише, каквото му продиктуват.
- За какво говорите? - попита Морланд.
- Имам свидетел, който твърди, че онези, които са довели Ани Бройър в този град, са били възрастни хора със синя кола. Реших, че трябва да опитам да поговоря с възрастните хора, които имат сини коли. Понякога най-простите решения са най-добрите. Можете да ме придружите, стига да не подготвяте още някоя предизборна реч.
На вратата зад мен се почука.
- Не сега - каза Морланд.
Вратата се открехна едва-едва. Обърнах се и видях една от секретарките да наднича вътре.
- Шефе, аз...
- Казах, не сега!
Вратата бързо се затвори. По време на краткия разговор Морланд не откъсваше поглед от мен.
- Миналия път, когато наминахте, ви казах, че няма никакви доказателства жената да е стигнала до Проспъръс.
- Мисля, че е стигнала.
- Обявена ли е за изчезнала?
- Не - признах аз.
- Значи, търсите жена от улицата, бивша наркоманка, която вероятно се е върнала към старите си навици, и очаквате от мен помощ, за да обвините някакви старци в отвличането ѝ?
- Старци и по-млади хора - поправих го аз. - И само такива, които имат достъп до сини коли.
- Махайте се.
Затворих бележника и върнах миниатюрната химикалка на мястото ѝ.
- Предполагам, че ще трябва да прегледам регистрите на моторните превозни средства.
- Направете го. Никой тук не отговаря на вашето описание. Онова момиче не е в Проспъръс. Ако отново ви видя в пределите на града, ще бъдете обвинен в незаконно проникване в чужда собственост и в тормоз.
Изправих се. Изчерпал бях дневната си квота за вбесяване.
- Благодаря за отделеното време, началник - казах на излизане. - Много ми помогнахте.
Той го прие като сарказъм, изписано бе на лицето му, но това бе самата истина. Никога не бях казвал на Морланд, че Ани Бройър е наркоманка.
Вълкът продължаваше да обикаля около града. Върнал се бе на мястото, където беше намерил запасите от месо и кости под земята, но там беше останала само миризмата им. За известно време улиците се бяха изпълнили с още повече светлини, шум и хора и оживлението го бе принудило да избяга в гората, но гладът го доведе отново тук. Разкъса торба с боклук и изяде пилешките кости, които бе надушил вътре, после отново се скри в гората. Беше все така мършав и въпреки дебелата козина ребрата му ясно се открояваха. Температурата бе започнала отново да пада: тази нощ щеше да стигне до минус седем. Дебелият слой подкожна мазнина на вълка се беше стопил през зимните месеци, докато тялото му се бе хранило с нея. Храната от града го поддържаше, но злото вече бе сторено. Инстинктът го предупреждаваше да потърси подслон, тъмно и топло скривалище. През младите му години някои от вълците в глутницата колонизираха изоставени лисичи бърлоги и сега търсеше дупка в земята, където да се приюти. Болката пронизваше тялото му и раненият крак не можеше да поеме никакво натоварване.
Читать дальше