Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Уорънър пое дълбоко въздух, за да се успокои и да си върне чувството за достойнство. Моментът отмина.

- Вие не знаете нищо за моя бог, господин Паркър - каза той важно.

Отместих очи от него и погледът ми се спря върху старите камъни на неговата черква и злите лица в бледнеещата предвечерна светлина.

- Тук може би се заблуждавате, пасторе.

Когато потеглих, той стоеше край портата, пъхнал ръце дълбоко в джобовете, приковал поглед в мен, застанал в сянката на своята черква.

В сянката на своя бог.

Началник Морланд гледаше навън през прозореца на кабинета си, когато спрях пред общината. Ако се радваше да ме види, мъжествено се опитваше да го скрие. Ръцете му бяха скръстени и ме съзерцаваше безизразно. Приближих по пътеката. Сред служителите в сградата се бе възцарила напрегната тишина и бях склонен да предположа, че малко преди това началник Морланд е крещял по телефона на пастор Уорънър. Никой не ми предложи кафе и курабийка. Никой не пожела дори да ме погледне в очите.

Вратата на Морланд беше отворена. Застанах на прага.

- Имате ли нещо против да вляза?

Той разпери ръце.

- И какво ще се промени, ако имам?

- Мога да говоря с вас и оттук, но ми се вижда малко детинско.

Морланд ми махна да вляза и ми каза да затворя вратата. Почака ме да седна, преди и той да стори същото.

- Телефонът ми звъни непрекъснато заради вас - каза той.

- Уорънър ли?

- Пасторът беше просто последният, който ми се обади. Имах съобщение от човек, който ви е видял, че оглеждате разни имоти, докато е пътувал с колата си, и вече изпратих един от своите заместници да провери какво става. Ако карахте своя луксозен мустанг, щях да разбера, че сте вие, но, изглежда, днес сте оставили играчката си в Портланд.

- Опитвах се да бъда дискретен.

- Пасторът не мисли така. Може би не сте забелязали табелата пред гробището, на която пише „Частна собственост“?

- Ако обръщах внимание на всички табели с надпис „Частна собственост“ или „Влизането забранено“, изобщо нямаше да мога да свърша нещо. Освен това си мислех, че след последната обиколка на практика вече съм член на братството.

- Там няма братство.

- Да, имах намерение да ви попитам за това. Все пак ми се вижда странно, че религиозна секта си е направила труда да домъкне черква през Атлантическия океан, да я построи отново камък по камък и после просто да вдигне рамене и да я зареже.

- Те са измрели.

- Говорите метафорично, нали? Защото потомците на първите заселници още са тук. В този град има повече стари имена, отколкото в Библията.

- Не съм историк, но в този град има много хора, които се смятат за такива -каза Морланд. - „Семейството“ вече го няма. Чувал съм да казват, че най-лошото нещо, което е можело да се случи със „Семейството на любовта“, е било да напусне Англия. Те са оцелявали, защото са били преследвани и потискани, а няма нищо, което да укрепва по-безотказно убедеността на човека от това да му кажеш, че не може да следва собствените си вярвания. Със свободата на вероизповеданията е дошла и свободата да не се вярва.

- А вие коя черква посещавате, началник?

- Аз съм католик. Посещавам „Непорочната Дева“ оттатък в Диърдън.

- Познавате ли мъж на име Юклид Дейнс?

- Юклид е методист, въпреки че те биха се отрекли от него, ако не усещаха такава остра липса на хора, с които да запълват скамейките си. А вие откъде го познавате?

Не мигна, не отклони поглед, не потри лявото си ухо с дясната ръка, не почеса носа си - не стори нищо от онова, което се предполага, че правят онези, които лъжат или се опитват да скрият нещо, но какво от това? Морланд знаеше много добре, че съм говорил с Юклид Дейнс. Нямаше да е много добър началник на полицията, ако не знаеше, не и в град като Проспъръс. И така, той се преструваше, а аз го оставях да се преструва и всеки от двама ни наблюдаваше изпълнението на другия.

- Открих го в интернет - казах аз.

- Гадже ли сте си търсили?

- Малко е старичък за мен, обаче се обзалагам, че печели добре.

- Юклид не е много популярен в този град.

- Той се кичи с това като с почетен знак. Може би на негово място и аз бих го сторил. Знаете ли, че са го заплашвали?

- Него винаги го заплашват. Но това не помага особено.

- Говорите така, сякаш одобрявате това.

- Той е голям инат, стои на пътя на разширяването на града и парите, които могат да се влеят от това в местната икономика.

- Както сам казахте, нищо не циментира така упорството на определена категория хора, както заплахите заради техните убеждения.