Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Нали знаеш, че всичките тези обаждания могат да бъдат проследени до нашия компютър? - каза му Ерин, когато разбра с какво се занимава Брайън. Торбата с принадлежностите за куилтинга бе зад гърба ѝ, вече приготвена. Двамата шепнеха. Заради нежелания гост вече прекарваха повечето от дните си в почти пълно мълчание. Сякаш живееха в нещо като религиозно усамотение.

- Няма значение - отговори ѝ Хари, - и без това всичко е само прах в очите.

- И все пак не ми харесва. Имам чувството, че компютърът ни е омърсен. Вече няма да се чувствам по същия начин, когато го използвам.

„Боже, дай ми сили“, помисли си Хари.

- Компютърът няма да дойде с нас - каза той. - Ще ти купя нов, когато стигнем...

- Стигнем къде? - попита Ерин.

- Стигнем там, накъдето ще тръгнем - завърши той.

- Кога?

- Не зная.

- Кога? - повтори тя. В очите ѝ имаше сълзи. - Не мога да продължавам така още дълго. Не издържам Брайън Джоблин да е в дома ни. Мразя миризмата му, гласа му, мразя начина, по който ме гледа.

- Гледа те? Какво искаш да кажеш?

- Господи, ти нищо не виждаш. Нищо! Сякаш не можеш да си представиш, че друг мъж може да ме намери привлекателна. - И с тези думи се втурна навън, към работата върху голямата покривка за легло.

Хари изпрати с поглед отиващата към колата си Ерин и тътрещия се подире ѝ Брайън Джоблин. Разбира се, тя още бе хубава. Знаеше го по-добре от всеки друг. Не би трябвало да се изненадва, че Джоблин може също да я харесва.

Остави на килима частта от перваза на дюшемето и бръкна в открилото се празно пространство. Когато извади ръцете си, в тях имаше червено огнеупорно сандъче, по-малка версия на онова, в което двамата с Ерин държаха паспортите и ценните си документи. Ключът беше в ключалката. Хари не се опасяваше, че някой може да намери сандъчето, и не искаше Ерин да попадне случайно на ключа и да попита какво е това. Двамата нямаха много тайни един от друг, но тази беше една от малкото.

Отвори сандъчето. Вътре имаше пет хиляди долара в банкноти по десет и двайсет, това беше неговият резервен фонд. До тази седмица не си бе позволявал да бърка в него, дори когато бизнесът му почти опря дъното. Не знаеше за колко време ще им стигнат тези пет хиляди, когато започнат да бягат, но първата им задача щеше да е да отидат колкото е възможно по-надалече от Проспъръс. След това щеше да се обади по телефона тук-там. Все още имаше приятели извън Проспъръс.

В сандъчето бе прибрал и писмо - написано и приготвено за изпращане. То бе адресирано до Хейли Кониър и съдържанието му можеше да се обобщи като обещание да не говорят за Проспъръс, ако бъдат оставени на спокойствие. Дори след всичко онова, което се беше случило, Хари продължаваше да е лоялен към града. Не искаше да издава тайните му.

Последното нещо в сандъчето бе пистолет „Смит и Уесън“ 638 със зареждане за пет изстрела, скрит ударник, по-къса от пет сантиметра цев и тегло само 400 грама, когато е празен. Купил му го бе един от неговите подизпълнители, водопроводчик с редица присъди, който му бе задължен, защото му даваше работа, когато никой друг не го искаше. Хари се страхуваше да си купи законно огнестрелно оръжие. Безпокоеше се, че това може да стигне до ушите на Морланд и да почнат да му задават въпроси, защото с въпросите идваха подозренията. Пистолетът влизаше с лекота в джоба на любимото му яке, беше мощен, точен и лесен за употреба дори от новак като него. Ерин не одобряваше оръжията и не би го търпяла в дома си. Ако беше разбрала за пистолета, патроните за самоотбрана със заоблени върхове, които лежаха в кутията до него, със сигурност щяха да му потрябват.

Прехвърли цялото съдържание на сандъчето в черна платнена торбичка и я скри на горния рафт зад куп стари тениски. Не бе казал на Ерин, но подготовката за заминаването им почти бе завършила. Говорил бе с търговец на коли втора употреба в Медуей и бе уредил замяна на камиона си, с малко доплащане. Една сутрин, докато Брайън Джоблин наблюдаваше Ерин, Хари бе посетил „Ти Джи Макс“ в Бангор със списък на мерките на жена си и бе купил разни неща за нея: бельо, всекидневни дрехи, гуменки, както и два куфара.

Не беше необходимо да купува много вещи за себе си: скрил бе чувал за смет, пълен с джинси, ризи и нов чифт боти в сандъка с резервните инструменти в камиона. Сега ги премести в единия куфар. После отиде в „Уолгрийнс“ на „Бродуей“ и накупи колкото можеше повече от арсенала тоалетни принадлежности и козметика, които бе виждал в банята и на тоалетната масичка на съпругата си. Когато свърши с това, направи кратко посещение на сестрата на Ерин и я помоли да му пази куфарите. За негова изненада, тя не зададе много въпроси. Това го накара да се запита какво ли е научила вече или пък подозира за Проспъръс.