Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Виетконгците мразеха екипите на К-9, защото те провеждаха почти невъзможни за изпълнение внезапни атаки, и преследваха с особено настървение и кучетата, и онези, които се грижеха за тях. Връзката между войниците от К-9 и техните кучета бе неимоверно здрава, а емоционалните и психическите поражения, причинени от отношението на американската армия към тези екипи - неизмерими. Една по-мъдра войска, съобразяваща се повече с въздействието на войната върху психиката, би позволила на хората да осиновят своите кучета. Вместо това войниците от К-9 видяха как Южен Виетнам се предаде на Северен Виетнам и разбраха, че техните кучета ще бъдат избити за отмъщение.

Сега Роналд работеше с ветерани, но го правеше без каквато и да било помощ от страна на американското правителство или военните. Не желаеше да има нищо общо нито с едните, нито с другите. Мисля, че това бе една от причините да продава марихуана. Не беше толкова заради интереса, който така или иначе проявяваше към дрогата: това бе просто средство тихомълком да си го върне на Чичо Сам, задето беше пожертвал Елза, немската му овчарка, във Виетнам. Но, общо взето, се занимаваше с дилърство за развлечение: вероятно купуваше повече, отколкото продаваше, а останалото си изпушваше сам.

Не бях го виждал от доста време. Някой ми беше казал, че е напуснал града. Брат му в Олд Таун бил болен, или поне така се говореше, и Роналд помагал на семейството му да преживява. Но доколкото знаех, Роналд нямаше брат.

Тази вечер очите му светеха по-ярко от обикновено, носеше синьо сако над джинсите, риза в тон с тях и кремави гуменки.

- Знаеш ли - казах аз, - джинсите и ризата от деним вършат работа само ако си кънтри певец или имаш ферма.

Роналд ме изгледа сърдито.

- Нужно ли е да ти напомням колко време моите хора са бродили по тези земи, преди да дойдат белите?

- Облечени като теб сега ли?

- Движим се в крак с времето.

- Не достатьчно бързо.

Той ме последва в офиса. Предложих му кафе - или бира, ако е в настроение за това, но той отказа и двете. Седна на един от фотьойлите. Беше едър и фотьойлът изглеждаше твърде малък за него. Всъщност начинът, по който се натъпка вътре, ме караше да се тревожа как ще го измъкнем от там, когато се опита да стане. Представих си как впръсквам отстрани криско 28 28 Преработена растителна мазнина за приготвяне на сладкиши. - Бел. прев. с плик за глазиране на сладкиши.

- Е, как я караш? - попитах.

- Престанах да пия - отвърна той.

- Нима?

Доколкото помнех, Роналд и преди не беше голям пияница, но пиеше редовно, въпреки че повечето време се придържаше към бирата.

- Да. И престанах да пуша трева.

Това вече бе истинска новина.

- И да продаваш ли си престанал?

- Имам достатъчно пари в банката. Не ми е нужно да се занимавам с дилърство.

- Не си паднал от кон по пътя за Дамаск, нали 29 29 Както Савел, бъдещият апостол Павел, който, според Библията, там чул гласа на Христос и получил просветление. - Бел. прев. ?

- Не, бе, аз не обичам конете. Ти ми говориш за индианците от равнините. Трябва да прочетеш някоя книга, да се образоваш.

Роналд каза всичко това с абсолютно безизразна физиономия. Общо взето, бе трудно да разбереш кога говори сериозно и кога се шегува - докато не започнеше да те блъска с юмруци в корема.

- Чух, че известно време си бил извън града. И ми се струва, че се досещам какво си правил. Работил си над себе си.

- И мислих.

- Ще възразиш ли, ако попитам за какво?

- За живота. Философски глупости. Ти не би го разбрал, защото си бял.

- Вижда се, че те бива за тези неща, дори един бял не може да не го забележи.

- Реших, че не е редно да пия, да пуша и да продавам дрога, докато работя с хора, за които това може да представлява изкушение. Ако искам да им помогна да станат порядъчни и да се изчистят, трябва самият аз да съм порядъчен и чист, разбираш ли?

- Напълно.

- Обаче продължих да следя вестниците. В тях нямаше нищо за теб. Изглежда, че от месеци не си гръмвал никого. Да не си се пенсионирал?

- Както е тръгнало, може и да наруша клетвата да не докосвам оръжие. Само да провериш дали държа на думата си ли си дошъл, или има нещо, с което мога да ти помогна?

- Чух, че си обикалял приютите за бездомници и си задавал въпроси - каза Роналд.

Покрай работата си с ветераните Роналд често можеше да бъде намерен в приютите. Опитваше се да установява контакти с мъже и жени, които се чувстват изоставени от страната си след края на времето, когато са носили униформа. Понякога някои от тях дори отиваха да живеят при него. Въпреки студеното си държане Роналд Стрейдиър, изглежда, имаше неизчерпаеми способности за емпатия.