Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- А какво се получи?

- Научихме онова, което би могло да се нарече „версията за обща консумация“. Уорънър ни даде известно количество информация и ни бе разрешено да изучим черквата и местата около нея, но на практика информацията ни за Проспъръс и „Семейството на любовта“ не се обогати почти с нищо, което да не ни е било вече известно. Освен това академичната непригодност на Уорънър бе разкрита на много ранен етап. Той вземаше изпитите с големи усилия и трудно получаваше оценка по-висока от „слаб“. След време бяхме принудени да го освободим.

- По-късно пастор Уорънър, както започна да се титулува впоследствие, бе приет отново в този колеж като „специален студент“. Специалните студенти са хора от местното население, които по някаква причина желаят да продължат образованието си като задочници. Когато работата им се оценява в академичните характеристики, се вземат под внимание и техните неакадемични постижения. Те плащат такси за курсовете и не им се отпускат никакви финансови помощи. Пишат им се оценки, от които получават официални преписи, но тъй като не са кандидати за научни степени, не им се дават дипломи. В период на повече от пет години пастор Уорънър посещаваше пет такива курса, някои от които с по-голям успех и ентусиазъм от другите. Проявяваше изненадващ интерес към някои въпроси от „Християнство и секс“ и по-умерен към азиатските религии, исляма и юдаизма. Общо взето, остави у мен впечатлението, че се стреми към престижа, който дава образованието в колеж. Искаше да парадира, че е учил в колеж, нищо повече. Струва ми се, вие също сте казали на секретаря, че се е хвалил с магистратура в Бангор?

Опитах се да си спомня точните думи на Уорънър.

- Мисля, че каза, че е завършил религия в „Боудън“ и като магистър е специализирал богословие в Бангорската семинария.

- Предполагам, че стига човек да е достатъчно широко скроен, тези твърдения дават известна свобода на интерпретацията, най-вече второто. Ако поразпитате, положително ще откриете, че Уорънър по някое време е кандидатствал в Бангорската семинария и е бил отхвърлен или пък е правил опити да посещава неофициално семинарите. Това би било напълно логично при неговия стремеж към утвърждаване и признание.

- Да е оставил у вас още някакво впечатление?

- Той беше фанатик.

- Това не върви ли с неговата сфера на дейност?

- Понякога. Уорънър обаче рядко успяваше да навърже повече от две изречения, без да спомене „своя бог“.

- И какъв е богът, на когото се моли? Аз се запознах с Уорънър и видях черквата му, но въпреки това не съм много наясно какъв пастор е той.

- Привидно Уорънър е нещо като строг протестант. У него има малко баптизъм, капка методизъм, но също така и значителна доза пантеизъм. Нищо от това обаче не е особено дълбоко. Неговата религия, по липса на по-добро обяснение, е неговата черква, тухлите и хоросанът в нея. Той боготвори една сграда, или онова, което тази сграда представлява за него. Казвате, че сте я видели?

- Предложена ми бе тържествена обиколка.

- И какво мислите?

- Малко бедна е на разпятия за моя вкус.

- Католик ли сте?

- Не особено ревностен.

- Аз съм израснал в Англиканската църква - трябва да добавя, тази за простолюдието, - но дори на мен черквата на Уорънър ми се видя твърде сурова.

- Особено барелефите.

- Да, те са интересни, нали? Необичайни са тук, в Съединените щати. И може би не толкова необичайни сред старите черкви в Англия и определени части на Европа, макар че тези са особено характерни. Това е черква на „Семейството“, в това едва ли може да има съмнение, но все пак от особен тип. Тя не е наследство от онези пропити с дух на мир и доброта хора, които са се присъединили към квакерите или унитаристите. Нещо по-жестоко е.

- А Уорънър? Той още ли принадлежи на „Семейството“?

Уилямсън допи кафето си. Като че ли се поколеба дали да не си направи още едно, но се отказа. Остави чашата.

- Да, господин Паркър - каза той, - убеден съм, че не само Уорънър е такъв, а и целият Проспъръс си е останал общност от последователи на „Семейството“. Не бих могъл да кажа с каква цел.

- А техният бог?

- Погледнете отново тези барелефи в черквата им, ако ви се представи такава възможност. Подозирам, че в някакъв момент от историята Уорънър и онези, които споделят неговите религиозни убеждения, са престанали да забелязват връзката между Бога - християнския бог - и могъществото на природата. Единственото, което им е останало, са тези барелефи. За хората от Проспъръс това са лицата на техния бог.