Джон Коннолли - Вълкът през зимата

На разпита в Портландското полицейско управление, на който беше подложен, след като поизтрезня, Брайтбой не можа да добави много към онова, което вече беше известно за смъртта на Джуд, а Шейки не пожела да повдигне обвинение срещу него с аргумента „Джуд не би искал да го правя“. Но от друга страна, Джуд беше мъртъв, а и не той бе цапардосан по главата с бутилка от „Олд Кроу“.

Запазиха легло за Шейки в един от приютите и персоналът се съгласи да го наблюдава за признаци на мозъчно сътресение. Той изглеждаше спокоен, докато говорехме за Брайтбой, но един приют за спешно нуждаещи се не ми изглеждаше като най-подходящото място за човек, който се възстановява след нараняване на главата. За късмет, се случи така, че Терил Никс бе един от озовалите се първи на мястото на нападението полицаи и двамата с него се споразумяхме да видим дали не може да се направи нещо за преместването на Шейки по-напред в списъка на чакащите жилищно настаняване в отплата за положените усилия за откриването на Брайтбой.

Полицията продължи да разпитва Брайтбой за Джуд и за онова, което можеше да е видял или да не е видял в мазето. Брайтбой не се оказа много полезен в това отношение - не поради нежелание, а защото не бе видял нищо друго освен трупа на Джуд и съответно възможността безнаказано да се възползва от всичко, което той бе притежавал. Ченгетата можеха да го обвинят в дребна кражба, защото общата стойност на парите и вещите, които бе взел от мазето, беше по-малка от 500 долара, и за непозволено влизане в евентуално местопрестъпление, но накрая беше решено просто да го изхвърлят отново на улицата. Съдът и системата за лишаване от свобода и без това бяха пренатоварени, а краткото пребиваване зад решетките едва ли щеше да въздейства на Брайтбой по какъвто и да било начин.

Мейси се присъедини към Никс, докато бях в болницата, и аз ѝ споменах автобусните билети и книгата за църковна архитектура.

- Какво, по дяволите, би правил човек като Джуд в Проспъръс? - каза тя.

- Знаеш ли - отвърнах, - това бяха почти дословно и моите думи.

- Нека позная. Ще посетиш Проспъръс в близките дни.

- Може би.

- Говорих с моя началник и той е на мнение, че всичко това просто усложнява нещата, в които не би трябвало да се задълбочаваме. Имаме си достатъчно работа за следващите дванайсет месеца и без да добавяме Джуд в списъка. Той смята, че е по-добре засега да не се занимаваме с него. Аз обаче ще продължавам да се интересувам от случая. Ако откриеш нещо солидно, кажи ми. Терил?

Тя се обърна към Никс, за да чуе какво мисли той. Не можех да не се възхитя от начина, по който работеше. Имаше детективи, които не биха си направили труда да включат обикновен полицай в такъв разговор, още по-малко пък да искат мнението му. Потенциалната обратна страна на монетата бе, че така детективът рискуваше да го вземат за нерешителен или да създаде ситуация, при която полицаят да се почувства в правото си да казва своето некомпетентно мнение, без да го питат, ала бях с впечатлението, че Мейси едва ли ще има подобни проблеми. Тя не даваше твърде много. Даваше точно колкото трябва.

Никс тръгна по пътя на най-малкото съпротивление.

- Колкото повече го премислям, толкова повече ми се струва, че Джуд е увиснал на въжето по свое желание. Говорих с един от психиатрите в Центъра за психично здраве. Той каза, че е страдал от депресия почти през целия си живот. Това била и една от причините да не може да задържи никоя от постоянните квартири, които са му намирали. Просто изпадал в депресия и се връщал на улицата.

Разбирах позицията им. Джуд не беше хубавичка студентка, медицинска сестра или обещаващ гимназист, а докладът за смъртта му, макар и непълен, вече беше написан и приет. Случвало се бе и на мен едно време.

- Някой попита ли Брайтбой за нож? - Все още ме глождеше въпросът как Джуд е срязал въжето, ако изобщо го бе срязал той.

- Мамка му - каза Мейси.

Отиде настрани и се обади по телефона. Когато се върна, изглеждаше угрижена.

- Брайтбой имаше джобно ножче у себе си, когато го хванахме, но каза, че си било негово. Не си спомняше да е виждал на мястото нож. Но може да лъже, а и признава, че докато е бил в онова мазе, повечето време е бил мъртво пиян. Не мисля, че помни много, ако изобщо помни нещо, дори когато е в най-добра форма.

Мейси сякаш искаше да убеди по-скоро себе си, отколкото мен. Оставих думите ѝ без коментар. Семето беше посято. Ако пуснеше корени, толкова по-добре.

Тя си тръгна заедно с Никс. Гледах след нея, докато се отдалечаваше. Минаващият по коридора лекар - също.