Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Когато приключиха с любезностите, Констанс попита Морланд:

- Какво сте направили с Томас?

- Нищо - отвърна той. - Искаме само да не ни мъти водата, докато не минат изборите. Не ни трябва в града, та да пречи, а ти знаеш, че ще пречи. В безопасност е.

Изборите за градски съвет бяха определени за събота. Те се провеждаха винаги в събота, просто за да е сигурно, че ще могат да гласуват възможно най-голям брой хора.

- Защо не ми се обади?

- Щом като искаш да ти се обади, ще го накараме - каза Люк Джоблин. С преливащ от добронамереност, успокояващ тон. - Принудени бяхме да му вземем телефона. Разбираш защо.

Ако Констанс Соулби разбираше, по нищо не ѝ личеше.

- Нямате право - каза тя, - нямате право.

- Градът се променя, госпожо Соулби - отвърна Морланд. - Едва се съвзехме от трагедиите през последните две седмици. Това не бива да се случва отново. В Проспъръс не бива да се пролива повече кръв. Старият градски съвет и всичко, което стори той, трябва да бъдат оставени в миналото. Трябва да намерим начин да оцелеем в двайсет и първия век.

Тревожна тръпка разтърси тримата представители на старейшините, двама мъже и една жена. Морланд ги бе убедил в нуждата от промяна, ала това не означаваше, че са престанали да се боят от нея.

- Томас може да се адаптира - каза Констанс. Опитваше се да не се моли, но в гласа ѝ все пак се прокрадваха умолителни нотки.

- Въпросът не е в това - каза Морланд. - Решението е взето.

Нямаше какво повече да се каже. Морланд, Джоблин и тримата други посетители станаха. Някой смотолеви смутено „Довиждане“, но отговор не последва. Морланд почти бе стигнал до колата си, когато чу сърцераздирателните вопли на Констанс. Люк Джоблин също ги чу и се напрегна, въпреки че се мъчеше да не им обръща внимание.

- Защо ѝ каза, че мъжът ѝ ще се обади? - попита Морланд. Томас Соулби никога повече нямаше да звънне по телефона на когото и да било. Тялото вероятно нямаше да бъде намерено. Щом свършеха изборите, щяха да го обявят за изчезнал.

- Опитвах се да я успокоя.

- Мислиш ли, че успя? - каза Морланд, когато писъците станаха още по-пронизителни, но след това позаглъхнаха. Почти си представяше как дъщерята на Констанс притиска главата ѝ до гърдите си, как я целува и се опитва да я успокои.

- Не, всъщност, не - отвърна Джоблин. - Дали знае?

- О, знае.

- Какво ще направи?

- Нищо.

- Изглеждаш много сигурен в това.

- Тя няма да се обърне срещу града. Не е в кръвта ѝ.

Сега, докато слушаше звъна на телефона си, се запита дали е бил прав да говори така уверено. Големите промени винаги травмират, а травмите предизвикват неочаквани и нехарактерни действия.

Жена му се появи на стълбите, дошла бе да види къде е. Облечена беше в прозрачна нощница. През ефирния плат се виждаха извивките на тялото ѝ. Той хвърли остатъците от сандвича в умивалника, преди да ги бе забелязала. Щеше да се избави от тях на сутринта. Обикновено се будеше преди нея.

- Не може ли да не му обръщаш внимание? - попита тя.

- Само ме остави да видя кой е.

Излезе в коридора и погледна дисплея.

Уорънър.

Тепърва му предстоеше да се оправи с пастора. До ушите му положително бяха стигнали слухове за онова, което предлагаше той. Трябваше да го убеди, че е нужно да се подчини на волята на града, но нямаше да е лесно. Все пак Уорънър можеше да бъде оставен да се грижи за своята черква и да се моли на своя бог в тишината зад стените ѝ. Навярно пасторът таеше надеждата, че когато настъпят тежки времена, градът отново ще се обърне към черквата и старите практики ще бъдат подновени. Ако наистина беше така, молитвите му трябваше да са дяволски силни, защото Морланд по-скоро би го пратил при Хейли Кониър и Томас Соулби, преди да допусне друго момиче да бъде поставено на колене до дупка в гробището.

Мина му през ума да не отговаря на повикването, но все още беше началник на полицията. Ако Уорънър искаше да спори с него, щеше да изключи телефона до сутринта, но ако беше нещо по-спешно...

Натисна зеления бутон и рече:

- Пасторе, тъкмо се канех да си лягам.

- На територията на черквата има бездомник - каза Уорънър. - Крещи нещо за убийство.

Мамка му.

- Идвам.

Морланд погледна към жена си.

- Съжалявам.

Но тя вече си беше отишла.

Уорънър затвори. В ъгъла на дневната лежеше тялото на Брайън Джоблин. Бедата на Джоблин беше, че се намираше в къщата на Уорънър, когато мъжете пристигнаха, и че посегна към пистолета си още щом ги видя. Умря веднага. Напоследък той бе хвърлил око на най-голямата дъщеря на Уорънър, Рут, от което Уорънър бе дълбоко разстроен. Изглежда, че този проблем вече беше решен.