Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Чу се шум от счупване на стъкло.

Минути по-късно Проспъръс пламна.

Морланд тичаше с всичка сила. Куршуми се забиваха в надгробните камъни, свистяха покрай ушите му и изчезваха някъде в гората оттатък. Движеше се приведен, използвайки паметниците за прикритие, стреляше, тичаше на зигзаг и отскачаше, но не спираше нито за миг. Тези мъже имаха числено превъзходство и можеха лесно да го обкръжат и убият. Така или иначе, не можеше да остане в гробището, защото всеки момент щеше да последва мощна експлозия.

Не тръгна към портата. Това би било твърде предсказуемо. Вместо това хукна към оградата и се прекатери през нея. Куршум го улучи в лявата мишница, но той не спря. Гората беше пред него и той се потопи в мрака ѝ. Позволи си да погледне назад само веднъж и видя, че вратата на черквата вече е затворена. Стрелбата бе спряла и в тишината чу гласа на Уорънър, който пееше зад старите каменни стени. Някак си беше успял да се заключи вътре.

Та когато започнат да скубят бурените от житната нива 48 48 Евангелие от Матея, гл. 13 - притча за бурените в житната нива. - Бел. прев. ... - пееше Уорънър.

Маскираните побягнаха от черковния двор. Морланд презареди пистолета и се прицели в най-близкия. Може би още не беше късно да им попречи. Пръстът му вече беше на спусъка.

Ала не го натисна. Това не беше ли същото, което искаше той самият, което целеше? Да свършва тогава. Свали пистолета и навлезе навътре в гората, движеше се все по-бързо и по-бързо, стремейки се да увеличи възможно най-много разстоянието между себе си и черквата. Ако успееше да стигне до колата си и да се върне в града, двамата с Даксън можеха да се скрият в общината и да поискат подкрепление.

Стигна до пътя и видя оранжевото сияние, което се издигаше над Проспъръс. Неговият град вече гореше, но той почти нямаше време да възприеме този факт, защото в същия миг нощта бе разцепена от мощна експлозия. Земята се разлюля толкова силно, че не можа да се задържи на крака. Отломки летяха високо в небето; пръст, камъни и трески се изсипваха върху него. Дори на пътя усещаше горещината от детонациите.

Покри главата си с ръце и започна да се моли на всеки бог и на никой.

„Мейн Стрийт“ вече не съществуваше, останали бяха само отломки от тухли и обгорели празни парцели. Най-малко една от разрушените сгради беше от осемнайсети век, други бяха съвсем малко по-нови. Историците и опитните архитекти описваха случилото се като трагедия.

Черквата на „Паството на Адам преди Ева и Ева преди Адам“ бе разпиляна над горите, пътищата и онова, което беше останало от гробището, а то не бе никак много. Овъглени човешки останки, повечето отдавна погребани, щяха да бъдат намирани години наред. Невероятно, но общият брой на загиналите възлизаше само на трима: пастор Майкъл Уорънър, който бил в черквата си, когато тя хвръкнала във въздуха; Брайън Джоблин, хладнокръвно убит в дома на Уорънър; и Томас Соулби, старейшината на общинските съветници в града, за когото се говореше, че е придружавал началник Морланд на гробището, когато се е получило обаждане за нарушител бездомник, и не е успял да избяга оттам, преди да стане експлозията. Франк Робинсън направи аутопсия на Соулби, просто за да няма неясноти по въпроса. За разлика от пастор Уорънър, тялото на Соулби бе останало достатъчно цяло, за да бъде погребано, както му е редът. Морланд го бе удушил, също както бе удушил и Хейли Кониър.

Вестниците и телевизионните камери се завърнаха. Щеше да мине много време, преди да си тръгнат. Когато го питаха за плановете за възстановяване, началникът на полицията в града Лукас Морланд отговаряше, че работата по „Мейн Стрийт“ щяла да започне почти веднага, но за черквата не можел да каже нищо -нанесените от мощните експлозии повреди били такива, че възстановяването ѝ в първоначалния вид щяло да е разорително скъпо, ако изобщо било възможно. Може би на мястото ѝ щял да бъде издигнат паметник. Дискусиите по този въпрос щели да започнат веднага след като бъде избран новият градски съвет.

Оставаше неясно кой би могъл да е отговорен за онова, което беше определено, почти незабавно и неизбежно, като „терористичен акт“. Вниманието се насочваше ту към мюсюлмани, ту към фашисти, ту към сепаратисти и опоненти на федералните власти, радикалсоциалисти и екстремистки религиозни организации, но Морланд знаеше, че нито една от тези линии на разследване няма да доведе до някакъв резултат.