Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Имам нужда от помощ.

Светна зелено и Прайър продължи нататък, но Соулби го настигна с лекота. Беше значително по-висок, а и в по-добра форма от него въпреки възрастта си.

- Не съм в помагаческия бизнес - каза Прайър. - Не и за теб и твоя съвет.

- В миналото си разменяхме информация.

- Това беше преди по дървенията на някои къщи в Скарбъро, Мейн, да започнат да се появяват тризъбци. Имаш ли представа какви неприятности ми навлякохте?

- Посъветвах ги да не го правят.

- Не достатъчно енергично.

- В Проспъръс имаме проблеми. Сериозни проблеми.

- Забелязах.

- Нашият началник на полицията е неконтролируем. Трябва да бъде... изваден от играта, за да можем да се стабилизираме. Ще обезщетим теб и колегите ти.

- Нещата стигнаха твърде далече.

- Гарисън. - Соулби протегна ръка да спре Прайър, принуждавайки по-ниския мъж да вдигне очи към него. - Морланд ще ме убие.

- Съжалявам да чуя това, Томас - каза Прайър. - Наистина съжалявам. Но ние няма да се намесим. Ако това е някаква утеха за теб, каквото и да се случи, времето на Проспъръс изтича. В крайна сметка няма значение кой ще остане: ти, Морланд, съветът. Има хора, които ще дойдат да ви изтрият от картата.

Ръката на Соулби увисна безпомощно.

- И вие ще позволите това да се случи?

Прайър извади телефона, преизбра някакъв номер и го вдигна до ухото си. После потупа Соулби по рамото за сбогом.

- Томас - каза, докато се отдалечаваше, - ще гледаме как изгаряте всичките.

Морланд седеше в кабинета си. Беше разочарован, но нищо повече. Соулби щеше да е принуден да се върне. Животът му беше тук. В негово отсъствие Люк Джоблин и Колдър Айтън се бяха разбрали изборите за градски съвет да бъдат проведени веднага след погребението на Хейли Кониър. Никой от двамата не бе възразил срещу предложения от него списък с кандидати за трите овакантени места.

Морланд си беше приготвил и четвърто име. Имаше чувството, че скоро ще се освободи още едно място.

Началник Морланд видя Томас Соулби отново, докато стояха над гроба на Хейли Кониър. В знак на признателност за нейната продължителна и всеотдайна служба на град Проспъръс тя бе погребана в старото гробище, в сянката, хвърляна от черквата, за опазването на чието наследство тя беше сторила толкова много и в която тялото ѝ бе изложено в нощта преди погребението. Само шепа от най-видните граждани бяха допуснати в черквата за опелото, но модерната звукова техника позволяваше церемонията да бъде предавана за жителите, които стояха отвън. Бог фигурираше в надгробното слово на Уорънър, но и на природата бе отделено достатъчно място, а метафората за смяната на сезоните, за пътуването на човека от пролетта към зимата, а после и към прераждането под нова форма, минаваше като червена нишка през него.

Когато ковчегът бе спуснат в гроба, на съветниците, подпомагани от Морланд и Уорънър, бе предоставено да го засилят. Това бе знак на уважение, но нямаше как да не напомни на Морланд за последния път, когато беше въртял лопата, заравяйки труп. Хората от града започваха да се разотиват. В общината, където щяха да се разказват спомени за Хейли Кониър, бяха организирали възпоменание с чай и кафе, но разговорите неминуемо щяха да се насочат към изборите за нови градски съветници. Освен това никой не искаше да пропусне възможността да поклюкарства под траурния флаг: отсъствието на Томас Соулби до сутринта преди погребението не бе останало незабелязано и напрежението между него и началник Морланд бе всеизвестно, макар самата причина за изблика на враждебност - принудителното оттегляне на Хейли Кониър от този свят - да оставаше в тайна.

Морланд настигна Соулби някъде по средата на черковния двор. Сграбчи го за ръката, дръпна го встрани от портата и каза:

- Томас, да повървим малко заедно.

Съпругата на Соулби го чакаше вън от оградата. Когато го приближи, Морланд помисли, че тя ще се хвърли да защитава мъжа си, но Соулби вдигна ръка да ѝ каже, че всичко е наред. Ако Морланд имаше намерение да му стори нещо, щеше да го направи в друг ден, при други обстоятелства.

- Липсваше ни - каза Морланд. - Отсъствието ти бе ненавременно. Градът беше в траур. Очакваше съветът да вземе нещата в ръцете си, а съветът, на свой ред, очакваше ти, като най-възрастен, да сториш това, но тебе те нямаше.

Соулби не смяташе да обвинява Лукас Морланд в убийство, не и тук, нито пък някъде другаде. Все още беше възможно да оцелее след всичко това и дори да обърне ситуацията в своя полза. Тримата кандидати за членове на съвета бяха сравнително млади и податливи на манипулации. Не бяха негови хора, но не бяха и хора на Морланд. Не виждаше никаква причина Морланд да го нападне, макар да не бе много далече от тази мисъл, защото на Морланд можеше и да не му трябва причина, за да стори това.