Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Чуй ме, Томас Соулби, чуй ме добре - казала му бе тя. - Аз съм не по-малко здрава от всяка друга жена в този град. Майка ми доживя до деветдесет и осем години, а аз имам намерение да достигна и да надмина тази възраст. Но ако нещо се случи с мен, ти ще знаеш. Това ще е дело на Морланд и той няма да се задоволи с мен. Ти си негов приятел, но той със сигурност пет пари не дава за теб. Той не разбира града, както ние с теб го разбираме. Не го обича така, както го обичаме ние. Той не притежава вяра .

А после дойде обаждането от Колдър Айтън: Колдър, който беше приятел на всички, но след смъртта на Бен Пиърсън вече не беше същият. Соулби бе сигурен, че Колдър беше обичал Бен и че ако Бен не беше така категорично хетеросексуален, а Колдър не беше продукт на не дотам просветено и по-затворено в себе си време, те двамата биха могли да живеят заедно като щастливо семейство, пазени от толерантността на подсмихващия се град. Вместо това Колдър беше избрал нещо като връзка без секс, подпомагана от положението на Бен като вдовец и собственото му положение като притежател на дял от магазина. И двамата се въртяха и суетяха един около друг, сдърпваха се и се помиряваха като стара семейна двойка, каквато и тайно бяха. Сега Колдър нямаше да изкара дълго. На Морланд нямаше да му се наложи да го убива дори ако той намереше смелостта да му се противопостави, в което Соулби се съмняваше силно. Колдър бе овдовял и лишен от компанията на Бен, щеше да угасне и да умре много скоро.

Колдър бе този, който се обади да му каже за смъртта на Хейли Кониър. Това не го изненада. Те бяха двама от последните трима членове на съвета, а Томас винаги се бе чувствал по-близък с него, отколкото с Люк Джоблин, който бе твърде избухлив за вкуса му. Изненада го тонът на Колдър. Той знаеше. Знаеше . Попита го:

- Кой я е намерил?

- Началник Морланд - отвърна Колдър, и то беше там, в начина, по който произнесе началник . - Мисли, че може да е получила удар.

- И се обзалагам, че Франк Робинсън е написал тъкмо това в смъртния акт.

- И аз така чух. - Мълчание. - Морланд ще дойде за теб, Томас.

Телефонът в ръката на Томас стана хлъзгав. Дланите му се бяха изпотили.

- Зная - каза той. - Ами ти?

- Той не се бои от мен.

- Може би те подценява.

Колдър се изсмя горчиво.

- Не, той ме познава като петте си пръста. Това ще е моят акт на самоотбрана, последният. Ще се оттегля от съвета.

- Никой не се оттегля от съвета.

Само смъртта слагаше край на назначението като член на съвета. Изборите бяха само театър. Всеки го знаеше.

Колдър седеше в задната стаичка на магазина на Бен Пи- ърсън. Всъщност той бе негов, колкото и на Бен, но в мислите му си оставаше магазинът на Бен, въпреки че Бен вече го нямаше. Погледна шишенцата е хапчета, които събираше, откакто той бе починал.

„Скоро - помисли си. - Скоро.“

- Има начини, Томас - каза накрая. - Побързай.

Багажът вече беше готов, Томас целуна жена си и се приготви да тръгва.

- Къде ще отидеш? - попита Констанс.

- Не зная. Не много далече, но достатъчно далече, за да съм в безопасност.

Трябваше да се обади на някои хора. Още имаше доста съюзници в този град, но не очакваше много от тях да се изправят срещу Морланд. Те не бяха убийци, а Морланд беше.

- Какво да му кажа, когато дойде? - попита Констанс.

- Нищо, защото нищо не знаеш.

Целуна я.

- Обичам те.

- И аз те обичам - отвърна тя и гледа след колата му, докато не я загуби от погледа си.

Не мина и час и Лукас Морланд се появи пред вратата.

Соулби кара до Портланд и остави колата в гаража за дълъг престой на летището. После взе автобуса до Бостън, като плати за билета в брой. Не знаеше колко далече може да стигне Морланд, за да го открие, не беше шпионин, но се надяваше, че ако някак успее да разбере къде е колата, това малко ще го обърка. Помоли зет си да му запази стая под името Райън в един клуб близо до „Масачусетс Авеню“, който се рекламираше от „Еспидиа“ 45 45 Компания за туристически услуги онлайн. - Бел. прев. . Соулби знаеше, че в този клуб не искат документи за самоличност, а просто дават ключ срещу името, записано в резервацията. След това отиде в Бак Бей 46 46 Back Bay , квартал на Бостън. - Бел. прев. , седна в едно кафене срещу „Прайър Инвестмънтс“ и зачака. Когато Гарисън Прайър се появи с джиесем до ухото, излезе от кафенето и го последва. Настигна го, когато той спря на светофара, и го поздрави.

- Здравей, Гарисън.

Гарисън се обърна.

- Ще ти звънна по-късно - каза той и изключи телефона. - Какво правиш тук, Томас?