Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Ала смъртта на Ноуел му даваше може би последна възможност да вкара малко разум в главата на Хейли Кониър. На съвета му трябваше нов член, но тя бе отхвърлила предложението починалият да бъде заместен от младата адвокатка Стейси Уокър, въпреки че повечето от другите градски съветници искаха нея. Вместо това твърдо стоеше зад Даниъл Купър, който не беше много по-млад от Ноуел и бе един от най-твърдоглавите и тесногръди градски старейшини. Дори след всичко, което се беше случило, Кониър не прекратяваше опитите да укрепи позицията си.

- Само трябва да останем заедно още малко - продължи тя - и после всичко това ще отмине.

Кониър знаеше защо е дошъл Морланд, но нямаше намерение да се отклонява от своя курс. Вече го бе информирала, че Стейси Уокър ѝ се струва твърде млада и твърде неопитна, за да бъде приета в съвета. Трудните времена искали стари глави, така му бе казала. Той не знаеше дали си го е измислила, или наистина има такава поговорка, но в никакъв случай не можеше да се съгласи с нея. Тъкмо старите глави им бяха навлекли всичките тези неприятности. Градът се нуждаеше от ново начало. Спомни си за Ани Бройър и въпроса, който му бе дошъл наум, след като двамата с Хари Диксън бяха прекарали онази студена нощ, погребвайки я.

„Какво ще се случи, ако престанем да го храним?“

„Лоши неща“, би му отговорила Хейли Кониър, ако можеше да го чуе. Би му изброила нещастията, които преследваха Проспъръс напоследък - смъртта на онези момчета в Афганистан, Валъри Гилсън, Бен Пиърсън - и би казала, „Ето! Виждаш ли какво става, когато не изпълняваш задълженията си към града?“.

Но ако това беше само мит, в който бяха направили грешката да повярват? Ако техният стар бог бе по-зависим от тях, отколкото те от него? Тяхната вяра му даваше сила. Ами ако го лишат от нея, тогава какво?

Можеше ли един бог да умре?

По-добре бе градът да поеме своя дял от нещастия, своите рискове, както останалата част от човечеството, за добро или зло. Изненадан бе колко силно бе разклатила собственото му душевно равновесие вярата на Хейли. Чувал беше истории, разбира се. Собственият му баща го беше подготвил за нея и мислеше, че знае какво да очаква. Но въпреки това се оказа, че не е напълно подготвен за реалния контакт с нея. Онова, което го бе поразило най-силно, бе бързината, с която момичето бе погълнато от земята, като в трик на факир.

Ако зависеше от него, повече нямаше да хранят този стар бог.

Но Хейли Кониър стоеше на пътя му: Кониър и другите като нея.

- Трябва да оставим старите разногласия зад гърба си и да погледнем към бъдещето - каза Кониър. - Нека всичките ни трудности останат в миналото.

- Но те не остават там - каза Морланд. - Онова, което се случи със съпрузите Донд, го доказва.

- Намекваш, че тяхната смърт е свързана с услугата, която ни направиха неотдавна.

- Ти самата ми каза, че работят само за града. Не може да има друга причина за онова, което се случи с тях.

Тя отмина казаното от него с махване на ръката.

- Може да са се изкушили да приемат други поръчки, без ние да знаем. Дори и да не са го направили и някак си да са били проследени заради детектива, те не биха ни предали.

- Напротив, биха го направили, за да спасят детето си.

Но Хейли Кониър нямаше деца и очевидно никога не бе изпитвала желание да бъде майка, така че във въображението и емоционалната ѝ нагласа нямаше място за любов към дете.

- Хейли - каза Морланд е леко повишен тон, - следващата им стъпка ще е да дойдат тук. Сигурен съм в това.

Искаше му се да добави: „И то по твоя вина. Предупредих те. Казах ти да не предприемаш подобни действия. Обичам този град не по-малко от теб. Дори убивах заради него. Но ти мислиш, че каквото решение и да вземеш, каквото и да е от полза за теб, то е от полза и за Проспъръс, и тук не си права. Ти си като френския крал, който казвал, че той е държавата, но народът накрая го опровергал, като отрязал главата на негов потомък“.

Морланд не беше единственият, който мислеше така. Имаше и други. Времето на настоящия общински съвет изтичаше.

- Ако дойдат, ще се справим с тях - каза Хейли. - Ще...

Но Морланд вече дори не я слушаше. Отнесъл се беше нанякъде. Не спеше добре и когато задрямваше, видения с вълци изпълваха сънищата му. Той извади носна кърпа от джоба си. Хейли Кониър продължаваше да говори, четеше му лекция за историята им, за неговите задължения към града, за мъдростта на съвета. Грачеше като стара гарга. Спомена нещо за заемания от него пост и че никой не бил незаменим. Възможно било да бъде изпратен в дългосрочен отпуск.