Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- След като знам, че съпругът ти идва, очевидно не работя сам. Съпругът ти се следи. Ако кажеш нещо, за да го предупредиш, ще разберем. Не е задължително нещата да свършат зле за вас.

Тя го погледна напрегнато. Всички последици от удара по главата, реални или симулирани, изчезнаха отведнъж.

- И двамата знаем, че това не е вярно - каза тя. - Аз видях лицето ти.

- Госпожо - отвърна Луис, - в момента дори не можеш да си представяш колко по-лошо може да стане за теб и семейството ти.

Споменаването на семейството свърши работа. Не ставаше дума само за нея и за съпруга ѝ.

- Мамка му - каза тя тихо.

- Ако бяхте толкова загрижени за безопасността на синовете си, трябваше да си намерите друга сфера на дейност - каза Луис. - Обади се. Усили звука, но не го включвай на говорител.

Тя направи, каквото ѝ беше казано. Луис слушаше.

- Зил? - каза мъжът ѝ.

- Вкъщи съм - обади се тя. - Но все пак трябва да поговорим.

- Идвам. Нищо повече по телефона.

- Добре. Само побързай.

Разговорът свърши.

- Зил и Бил - каза Луис. - Сладко.

Тя не отговори. Виждаше как пресмята, опитвайки се да реши какви ходове остават открити за нея. Секунди по-късно избръмча телефонът на Луис.

- Ейнджъл.

- Той е на около пет минути от вас.

- Стой колкото можеш по-близо.

- Ясно.

Луис продължаваше да държи пистолета, насочен към Зила Донд.

- Изпълзи по корем в кухнята - каза той. - Хайде.

- Какво?

- Ако опиташ да се изправиш, ще те убия.

- Ти си животно.

- Сега ме обиждаш. В кухнята.

Докато пълзеше, Луис стоеше зад нея и през цялото време я държеше на мушка. Кухнята беше предимно от орех, със също такава маса и четири стола в средата. Когато Зила Донд стигна до масата, Луис ѝ каза да се изправи бавно и да седне с лице към вратата. Свали чаша от полицата и я сложи пред нея. Кухнята бе разположена по ширината на къщата, а друга врата я свързваше с голяма всекидневна, единият край на която бе оформен като трапезария. Между масата и тази врата имаше хладилник и шкаф със стъкла, пълен с консерви. Луис зае позиция там. Не виждаше входната врата, затова пък виждаше жената.

Шумът от спираща кола дойде откъм предната страна на къщата. След около минута се чу звук от превъртане на ключ. Това беше моментът. Сега Зила щеше да предупреди съпруга си.

Вратата се отвори. Три неща се случиха почти едновременно.

Зила Донд изкрещя името на мъжа си и се хвърли на пода.

Уилям Донд вдигна пистолета, който бе вече в ръката му, и се приготви да стреля.

Ейнджъл се появи зад Уилям Донд и го уби с един заглушен изстрел в тила. Влязъл бе в къщата и бе затворил вратата след себе си. Дори не погледна тялото на Донд, когато го прекрачи. Не беше от коравосърдечие. Просто не искаше да види какво е направил. Огледа улицата от прозореца на всекидневната, но по нищо не личеше някой да е видял какво става. От друга страна, нямаше как да са сигурни, освен ако ченгетата не цъфнат на прага. Трябваше да побързат.

Когато се присъедини към Луис в кухнята, Зила Донд стоеше пред сервизното помещение. Луис не сваляше пистолета, но тя държеше в ръката си голям кухненски нож. Не беше ясно за какво възнамерява да го използва, но срещу когото и да го вдигнеше, включително и срещу себе си, резултатът нямаше да е добър.

- Изобщо не си имал намерение да оставиш жив някого от нас - каза тя.

- Да - отвърна Луис. - Никой от двама ви нямаше да оцелее. Просто влезлият в къщата пръв щеше да живее по-дълго.

Зила Донд обърна ножа в ръката си и опря върха му в гърлото си.

- Ще си тръгнете с празни ръце - каза тя.

- Преди да го направиш, би трябвало да се обадиш на сина си.

Луис сложи телефона на кухненската маса и внимателно го бутна към най-близкия до нея край. Свали пистолета. Ейнджъл направи същото. Зила Донд отиде до масата. Взе телефона. На дисплея имаше едно име: Кер, по-малкият ѝ син.

Натисна бутона за набиране. Той се обади.

- Кер?

- Мамо? Мамо?

- Кер, добре ли си?

- Не знам къде съм, мамо. Някакви мъже ми се нахвърлиха и от часове ме разкарват насам-натам. Мамо, страх ме е. Какво става?

- Нищо лошо няма да ти се случи, скъпи. Това е голяма грешка. Тези хора ще те пуснат. Обичам те.

- Мамо? Какво...

Зила Донд прекъсна връзката. Върна ножа на мястото му в дървеното блокче. Прехапа долната си устна и поклати глава. Очите ѝ гледаха другаде. По едната ѝ буза се търкулна сълза, но не можеше да се каже дали бе за сина ѝ, за съпруга ѝ или за нея самата.

- Давате ли дума?

- Той ще бъде освободен жив и здрав - каза Ейнджъл.