Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Зила Донд изглеждаше като една от онези жени, които приемат книгите много на сериозно, без да разбират, че четенето може да бъде също така и приятно. От нейния екземпляр на „Клеопатра“ стърчаха множество тесни листчета в различен цвят и Луис беше сигурен, че отвътре книгата е пълна с бележки, като „Интересно!“, „Съгласна съм, много!“ и „Страхотно!“, като екземпляра на осмокласничка, която за първи път чете „Спасителят в ръжта“. Тя беше стройна и руса, с фигура на бегач на дълги разстояния. Можеше дори да мине за хубава, ако не се бе състарила преждевременно, навярно вследствие на комбинация от прекомерно излагане на природните стихии и желязна решителност, която бе оставила трайни бръчки по челото ѝ и стисната челюст с леко отворени устни като на змия, готова да те нападне.

Луис бе наблюдавал Донд през последните трийсет и шест часа, но не се бе доближавал до нея повече от това. Такъв му бе маниерът: да започне от разстояние и постепенно да приближава. Впечатлението от кратките наблюдения на нейното всекидневие бе, че живее като обикновена, сравнително добре обезпечена буржоазна домакиня. Тази сутрин бе ходила в местния фитнес клуб и бе тренирала там един час, след което се беше прибрала вкъщи да вземе душ и да се преоблече и рано следобед бе дошла в своя читателски клуб. Предишния ден се беше срещнала с приятелки на късна закуска, пазарувала бе в ашвилския мол, поровила бе из лавиците на книжарницата за книги втора употреба „Господин К.“ на „Ривър Ридж“ и беше вечеряла вкъщи със своя съпруг и по-малкия им син - тъй като по-големият, студент втори курс в университета „Джордж Вашингтон“, в момента отсъстваше. По-малкият бе едва на шестнайсет, но нямаше скоро да се прибере за вечеря. В този момент двама мъже, чиито лица дори не бе успял да зърне, преди да го отвлекат, го откарваха с ван дълбоко в националния парк „Писга“. Навярно бе ужасен, но ужасът на момчето не интересуваше Луис. На него му трябваше нещо, което да използва срещу бащата и майката, ако откажат да говорят.

Междувременно Ейнджъл следеше отблизо Уилям Донд, който беше преподавател във Факултета по литература в Университета на Северна Каролина в Ашвил. Луис бе готов да се обзаложи на долар, че Уилям Донд е чел „Погледни към дома, ангеле“ толкова пъти, че знае наизуст цели пасажи. Може би дори харесваше книгата. Луис очакваше с нетърпение да го гръмне.

Зила Донд изложи мнението си за безпощадността на Клеопатра, която очевидно не беше щадила дори собствените си близки, когато ситуацията го е налагала.

- Клеопатра е живяла във време на убийства и предателства - каза Донд на приятелките си. - Не вярвам, че е убивала, защото ѝ е било приятно. Убивала е, защото това е било най-ефикасното решение на проблемите, пред които е била изправена.

Другите жени прихнаха - такава си беше тяхната Зила, винаги вървеше по най-краткия път между две точки, без значение кой или какво може да се изпречи насреща ѝ - и Луис я гледаше как се смее с цяло гърло заедно с тях.

Групата си тръгна и той върна цялото си внимание към Максуел Пъркинс. В писмо до Улф с дата 17 ноември 1936 година Пъркинс се опитваше да се примири с факта, че Улф къса връзките с него. „Зная, че ти никога не би постъпил неискрено -пишеше той - и никога не би сторил нещо, което не смяташ за правилно.“

Луис не можеше да не се възхити на вярата му, макар че според него тя в крайна сметка се бе оказала неуместна.

- Знаете ли, той е съсипал Томас Улф.

Луис вдигна глава. Пред него стоеше Зила Донд, със своята „Клеопатра“ под лявата мишница и дясна ръка в джоба на палтото.

- Справил се е добре с Хемингуей и Фицджералд - каза Луис. - Не можеш да прикоткаш всичките.

Не си позволи да отмести поглед към дясната ѝ ръка. Продължи да я гледа право в очите.

- Да - каза тя, - навярно е така. Наслаждавайте се на виното - и на книгата си.

Тръгна си, а Луис си помисли: „Изработи ме, или поне си мисли така“. Това бе без значение. Ако тя и съпругът ѝ бяха такива умници, за каквито очевидно ги мислеха Камбион и Колекционера, трябва бързо да бяха разбрали, че детективът, когото се бяха опитали да убият, е по-различен и не само полицията преследва извършителите на покушението, а по дирите им вървят и хора, които не се различават много от тях. Може би просто не бяха очаквали да ги открият толкова скоро, ако изобщо са ги открили. Луис се питаше дали Камбион вече не ги е предупредил.

Обади се на Ейнджъл, докато я наблюдаваше как прекосява улицата на път към паркинга.