Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- А Дженифър?

Почувствах, че се колебае.

- Тя е различна.

- Как така?

- Тя се движи между световете. Контролира другия свят. Няма да те изостави дори и в смъртта.

- Тя ми шепне.

- Да.

- Пише по праха на прозорците.

- Да.

- Къде е сега?

- Наблизо.

Огледах се, но не я открих.

- Веднъж, преди време, я видях тук, в тази къща.

Години след като животът им беше свършил, двойка любовници ме дебнеха в тези стаи. Но моята дъщеря ги чакаше - моята дъщеря и въплъщението на гнева, което тя се опитваше да контролира и което този път на драго сърце остави да излее яростта си.

- Иска ми се да я видя.

- Тя ще дойде, когато е готова.

Гледах как Пътника продължава да реже. Нямаше болка.

Поне за мен.

Отново бяхме край езерото. Пукнатините се бяха затворили. Чупливият свят бе непокътнат. Стоях на брега. Водата не се плискаше. Нямаше вълни.

- Какво да правя? - попитах аз.

- Какво искаш да правиш? - попита тя.

- Мисля, че искам да умра.

- Тогава умри.

Не виждах своето отражение, но виждах отражението на Сюзан. В този свят тя беше реална, а аз не бях.

- Какво ще стане?

- Светът ще продължава по пътя си. Да не мислеше, че се върти около теб?

- Не си бях представял, че в живота след смъртта има толкова много сарказъм.

- Известно време не бях имала причина да го използвам. Ти не беше наблизо.

- Обичах те. Знаеш това.

- Зная. И аз те обичах.

Тя се запъна на тези непривични за устата ѝ думи, но почувствах, че когато ги изговори на глас, те накараха нещо дълбоко в нея да се разтопи. Сякаш моята близост ѝ напомняше как се е чувствала някога като човек.

- Ако останеш тук - каза тя, - събитията ще се развиват без твое участие. Светът ще бъде различен. Ти няма да си до тези, които си можел да защитиш. Възможно е други да заемат твоето място, но кой знае?

- А ако се върна?

- Болка. Загуба. Живот. Още една смърт.

- За какво?

- Мен ли питаш за своята цел?

- Може би.

- Знаеш какво търсят те. Онзи, Който Чака зад Стъклото. Бога на Осите. Погребания Бог.

- От мен ли се очаква да ги спра?

- Съмнявам се, че можеш.

- Защо трябва да се връщам тогава?

- Няма „трябва“. Ако се върнеш, ще го направиш, защото така си решил, и ще пазиш онези, които иначе няма кой да пази.

Тя приближи до мен. Почувствах на лицето си топлината на нейния дъх. В него имаше едва доловима миризма на тамян.

- Чудиш се защо идват при теб, защо се чувстват привлечени от теб, онези, падналите. - Шепнеше думите, сякаш се боеше да не я чуе някой. - Когато седиш известно време близо до огъня, започваш да миришеш на дим. Онези твари търсят не само своя Погребан Бог. Търсят огън, който искат да угасят, ала не могат да го намерят. Ти си бил близо до него. Бил си в неговия обсег. Носиш дима му по себе си и затова идват за теб.

Тя се отдръпна от мен. Отражението ѝ се отдалечи, после изчезна. Бях сам. Затворих очи. Когато ги отворих отново, дъщеря ми беше до мен. Тя сложи ръката си в моята.

- Студено ти е - каза Дженифър.

- Да. - Гласът ми пресекна.

- Тате, искаш ли да се поразходим? - попита тя.

- Да - отговорих. - Ще ми бъде много приятно.

Книжарница „Батъри Парк“ се намираше в центъра на Ашвил, Северна Каролина. Там се продаваха редки книги и книги на старо, срещу които Луис нямаше възражения, а също вино и шампанско, срещу които възраженията му, доколкото ги имаше, бяха още по-малко.

Жената на име Зила Донд участваше в читателски клуб в магазина. Тя и четири други дами обсъждаха биографията на Клеопатра от Стейси Шиф на чаша пенливо вино и някакви хапки - от онези, които минават за храна сред хубавите слаби жени. Луис седеше с чаша пино ноар до дясната ръка и екземпляр от „Макс Пъркинс: редактор на „Гения“ от А. Скот Бърг в скута. Избрал бе книгата на Бърг, защото Пъркинс беше редактор на Томас Улф 43 43 Thomas Wоlfe , считан за един от най-добрите писатели на Америка от първата половина на XX в. - Бел. прев. , вероятно най-известния син на Ашвил, а Луис, който не можеше да понася писанията на Улф, се опитваше да разбере защо Пъркинс си е направил този труд. Доколкото можеше да съди, след като прочете съответните части от биографията на Бърг, единствената причина дебютната книга на Улф, „Погледни към дома, ангеле“, да е поне мъничко приемлива, беше, че Пъркинс го е накарал да махне над 60 000 думи от нея. Все пак, по грубите сметки на Луис, от 500-те страници на предлаганото в книжарницата издание на „Скрибнър“ най-малко 499 бяха излишни.