Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Щом влязоха, иззад тезгяха излезе жена на средна възраст, заключи вратата и обърна табелата с надпис ЗАТВОРЕНО. После наля спокойно две чаши кафе и напусна салона през вратата за персонала, без да погледне към тях или към вмирисания на тютюнев дим човек, който седеше и чакаше.

Двамата японски туристи оставиха камерите и се обърнаха с лице към Колекционера. По-младият направи почти незабележим знак на двама свои сънародници, които наблюдаваха мястото от югоизточния ъгъл на „Лексингтьн“ и 83 улица. Единият от тях прекоси улицата, за да охранява отпред, докато вторият наблюдаваше заведението отстрани.

- Мислиш, че не съм ги забелязал ли? - каза Колекционера. - Открих ги още преди да разберат, че съм тук.

Луис седна на отсрещната страна на масата вдясно от Колекционера, а Ейнджьл зае същата позиция вляво, оформяйки нещо като фатален триъгълник. В мига, в който заеха местата си, пистолетите бяха вече в ръцете им, видими за Колекционера, но не и за някого, който би надникнал случайно от улицата.

- Търсехме те - каза Луис.

- Знам. Сигурно къщите за подпалване са ви на свършване.

- Можеше да ни спестиш доста пари за бензин, ако се беше появил тук преди няколко месеца.

- Да. И да отбележа на челото си точката, където да влезе куршумът.

- Трябваше да си по-внимателен в подбора на жертвите.

Луис бръкна с лявата ръка в джоба на палтото си и извади оттам огърлицата от мечешки нокти на Джаки Гарнър. Те изтракаха като кости, когато ги прокара между пръстите си. В дясната си ръка държеше отчупения от огърлицата и прибавен към поканата на Колекционера последен нокът.

- Бих могъл да кажа същото и за покойния ви приятел - отвърна Колекционера.

Бавно, с точни движения, за да не дава повод на хората срещу себе си да реагират, той вдигна чашата и отпи от кафето.

- Ако искате, можем до мръкване да си играем на обвинения, но никой от нас не е толкова наивен - каза той. - Господин Гарнър не си направи добре сметката и близък до мен човек плати за това. Бях разгневен и господин Гарнър загина. Ще ме извините, но няма да позволя такъв като вас, с кръв на виновни и на невинни по ръцете, да ме поучава дали едно убийство е редно или нередно. Лицемерието е особено противен порок.

Ейнджьл се наклони леко към Луис.

- Сериен убиец ли ни изнася лекция?

- Знаеш ли, мисля, че да.

- Това е нещо ново.

- Така е. Но той все пак няма да ми липсва, след като го убием.

- Да, на мен също.

Ръцете на Колекционера отново лежаха неподвижно на масата. Той не показваше никакво притеснение. Може би защото не съзнаваше колко близо е до смъртта или изобщо не го беше грижа.

- Чух, че вашият приятел, детективът, умира - каза той.

- Или още е жив - каза Ейнджъл. - Въпрос на гледна точка.

- Той е необикновен човек. Не твърдя, че го познавам, но предпочитам да оживее. С неговото присъствие светът е по-колоритен. Той привлича злото към себе си, както светлината нощните пеперуди. Това облекчава задачата на специалистите, които искат да го премахнат.

- Дошъл си тук, за да изразиш пожелания за бързото му възстановяване ли? -каза Луис. - Непременно ще му ги предадем. А ако умре, е, тогава може би ще имаш възможност лично да му кажеш колко съжаляваш.

Колекционера погледна през прозореца към двамата японци, после и към другите двама в ресторанта.

- Къде намерихте тези хора? - попита той.

- Привличаме ги, както светлината нощните пеперуди - отвърна Луис, възползвайки се от неговата метафора.

- Това ли сте сега? Силата на светлината?

- По липса на други желаещи.

- Да, подозирам, че вашата светлина е просто отразена - каза Колекционера. -Вие търсите онези, които са го застреляли. Аз мога да ви помогна.

- Как?

- Мога да ви дам техните имена. Мога да ви кажа къде да ги намерите.

- И защо би направил това?

- За да сключим сделка. Елдрич е болен. Има нужда от почивка и време, за да се възстанови. Напрежението от преследването си казва думата. Колкото до мен, то пречи на работата ми. Докато се опитвам да бъда на крачка пред вас, мъже и жени, които носят злото у себе си, остават ненаказани. Затова ще ви дам имената, а вие, като част от сделката, ще престанете да ни преследвате. Сигурно и вие сте уморени от това колкото мен и знаете, че вашият господин Гарнър допусна грешка. Ако не го бях убил, щеше да прекара остатъка от живота си в килия. В известен смисъл аз му помогнах. Той не би оцелял дълго в затвора. Не беше толкова силен, колкото сме ние.

Ейнджъл стисна по-силно пистолета. Почти му беше непоносимо да слуша брътвежите на този изрод, че убийството било едва ли не божия милост за Джаки.