Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Сър, по моите сметки имаме две убийства, извършени от религиозни терористи на хиляди километри от тук; един нещастен случай с възрастен човек, застрелял се по невнимание с ловна пушка; едно пътнотранспортно произшествие; и за наш срам и съжаление, един случай на убийство и самоубийство, включващ двама наши съграждани. Не мога да говоря за някакво самоубийство в Портланд или за някакви изчезнали момичета. Знам само какво е претърпял нашият град. Не мога да кажа защо Хари Диксън е застрелял тези хора. Чух, че имал финансови затруднения. Много хора имат финансови проблеми, но не вдигат пистолет срещу близките си. Възможно е неприятностите на града да са причината нещо у него да се пречупи. Не съм психиатър. Но ако можете да намерите връзка между всичките тези злополучни събития, аз никога повече няма да поставям под съмнение парите от данъци, които нашето правителство налива в Бюрото.

Рос дояде курабията си.

- И опитът за убийство на частен детектив - каза Рос. - Едва не забравих да го добавя.

Морланд не отговори. Приключил бе с ФБР засега.

- Днес мога ли да ви бъда полезен с още нещо, агент Рос?

- Не. Мисля, че това беше всичко. Благодаря за отделеното време. И курабийката беше много хубава. Моите комплименти за майстора.

- Съпругата ми - отвърна Морланд.

- Вие сте щастливец.

Рос стана и закопча палтото си, преди да излезе. Въздухът още бе мразовит.

- И градът е страхотен. Несъмнено страхотен град.

Трийсет минути по-късно Морланд получи телефонно обаждане от пастор Уорънър. Рос бе посетил черквата.

В началото Ейнджъл и Луис решиха, че пратката от Колекционера е просто някаква подигравка. Тя бе донесена от куриер на колело и се състоеше от подплатен плик, съдържащ крайния мечешки нокът от огърлицата на приятеля им, покойния Джаки Гарнър, и визитна картичка от ресторант „Лексингтън Кенди Шоп енд Лънчънет“ на „Лексингтън Авеню“, някогашната сладкарница, която се помещаваше в същата сграда от 1925 година. Едва когато Луис обърна картичката и видяха на гърба ѝ написана дата за същия ден и час - 11 часа предобед, разбраха, че може да е и нещо друго, макар да не бе много ясно дали ще се окаже маслинова клонка, или капан.

Дори избраното от Колекционера място на срещата извикваше определени асоциации: „Лексингтън Кенди Шоп“ бе мястото, където Гейбриъл, покойният учител на Луис, организираше своите срещи с клиенти, а понякога и с тайните агенти, за които работеше като посредник, един от които беше Луис. Може би, мислеше си Луис, разликата между Камбион и Гейбриъл не беше така голяма, както му се щеше да вярва. Гейбриъл бе просто един Камбион с по-развито чувство за морал, но това не означаваше нищо. В чашките на Петри 42 42 Плитки лабораторни съдове за отглеждане на култури. - Бел. прев. се въдеха твари с по-висок морал от този на Камбион. Съответно и разликата между Камбион и Луис навярно бе значително по-малка, отколкото би му се искало. Тя се състоеше в това, че Луис се бе променил, докато Камбион си беше останал същият. Камбион нямаше човек като Ейнджъл до себе си, но пък човек като Ейнджъл никога не би се съюзил с такъв като Камбион. Това накара Луис да се замисли дали Ейнджъл бе забелязал перспективата за промяна у него много преди той самият да я беше видял. Почувства се едновременно поласкан и леко разтревожен от тази възможност.

Решението на Колекционера да избере „Лексингтьн Кенди Шоп“ за място на срещата им бе неговият начин да каже на Луис, че знае за него и неговото минало всичко, което му е нужно да знае. Това обвиваше поканата му в допълнителен слой необичайност. Тя не бе действие на човек, който залага капан, а на човек, който с готовност влиза в такъв.

Когато Луис и Ейнджьл дойдоха, единствените други клиенти в ресторанта бяха двама японски туристи, които възбудено снимаха интериора с неговите газови кафеварки и стари надписи. Колекционера седеше в дъното на салона до врата с надпис ВХОД ЗАБРАНЕН. САМО ЗА ПЕРСОНАЛА. Ръцете му лежаха спокойно от двете страни на чашата кафе пред него с долепени до масата длани. Беше облечен, както почти винаги, в дълго черно палто над тъмен панталон, тъмно сако без вратовръзка и риза, която някога е била бяла, но сега в нея, както и в оцветените му от никотин пръсти, жълтото бе повече от загатнато. Косата му беше пригладена с брилянтин назад по темето и висеше над яката на ризата, прибавяйки мазни нюанси към жълтото. Ейнджьл си помисли, че от последния път, когато се срещнаха, Колекционера още повече е заприличал на мъртвец. Така се отразяваше на човек непрекъснатото преследване.