Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Има хора, които с удоволствие биха използвали дори недоказано подозрение, че имаме пръст в това, за да се нахвърлят върху нас. А какво става с детектива?

- Състоянието му остава критично. Неофициално, лекарите предполагат, че няма да оцелее. Но дори и да оцелее, няма да е същият. Във всеки случай вероятно няма да играе никаква роля в онова, което има да става.

- Може би, но има вероятност и ролята му просто да се е променила.

Лори, личната секретарка на Прайър, почука на вратата на кабинета му. Той ядосано ѝ махна да си върви. Толкова ли спешно беше? Ако имаше пожар, щеше да чуе алармения звънец.

Но тя не помръдна и лицето ѝ бе изкривено от уплаха.

- Сър, може да се наложи да се свържа отново с вас - каза Прайър.

- Проблем ли има?

- Така изглежда.

Той остави слушалката и Лори влезе веднага.

- Бях помолил... - поде той, но тя го прекъсна.

- Господин Прайър, долу има агенти от Звеното за икономически престъпления. Охраната се опитва да ги забави, но те имат заповед от Прокуратурата.

Звеното за икономически престъпления бе клон на Отдела за финансови престъпления на ФБР, който, наред с другите си задачи, бе натоварен и с разследванията на злоупотреби с ценни книжа и стоки. Страховете на Главния Крепител се оправдаваха. Нападението срещу детектива бе открило благоприятна възможност за техните врагове. Това може да бе само акция за опипване на почвата, но чрез нея им се отправяше предупреждение:

Ние знаем за вас.

Ние знаем .

Докато Гарисън Прайър се готвеше да се изправи очи в очи с федералните следователи, Ейнджъл се обади на Рейчъл Улф. Тя току-що се беше прибрала в своя дом във Върмонт, след като бе прекарала две нощи в Портланд, за да е близо до бащата на детето си. Дъщеря ѝ не бе останала с нея. Рейчъл бе преценила, че за Сам е важно да продължава своите рутинни занимания и да не бъде ангажирана в едно продължително бдение, но ѝ бе позволила да види за кратко баща си в интензивното отделение. Боеше се да допусне тя да го види сломен и умиращ на болничното легло, но детето бе настояло. Джеф, партньорът на Рейчъл, докара Сам в Портланд, а после я върна отново вкъщи. Той може и да не обичаше много бившия ѝ партньор, но след покушението се беше държал деликатно и тя му бе благодарна за това. Сега Рейчъл говореше на Ейнджьл за игли и тръбички, за рани и превръзки. Единият бъбрек извън строя. Сачми от ловна пушка старателно извадени от черепа и гърба, доста от тях в опасна близост с гръбначния стълб. Потенциално увреден нерв на едната ръка. Промърморени намеци за мозъчно нараняване. Той оставаше в кома. Тялото му като че ли беше изключило всичко, с изключение на най-важните системи, за да се бори за оцеляване.

- Как го понесе Сам? - попита Ейнджьл.

- Не пророни и сълза - отвърна Рейчъл. - Дори Джеф изглеждаше съкрушен, а той изобщо не харесва Чарли. А Сам само прошепна нещо на баща си, но не пожела да ми каже какво. Но е изглеждала спокойна по пътя към къщи. Не е искала да говори. После, когато Джеф се обърнал да я погледне някъде около Лебънън, спяла дълбоко.

- Опитвала ли си да говориш за това с нея след посещението ѝ в болницата?

- Аз съм психолог: не правя друго, освен да говоря за разни неща. Тя изглежда... добре. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми, че нейният татко решавал.

- Решавал какво?

- Дали иска да живее, или да умре.

На последната дума гласът на Рейчъл трепна.

- А ти как си?

Чу как тя се опитва да се овладее, да не заплаче.

- Добре, предполагам. Сложно е. Чувствам се някак нелоялна към него, сякаш съм го изоставила. Можеш ли да го разбереш?

- Чувство за вина.

- Да.

- Задето се чукаш със задник като Джеф.

Тя не можа да се сдържи и избухна в смях.

- Ти си задникът, знаеш ли?

- Често ми го казват.

- Джеф се държа добре, мръснико. А знаеш ли какво бе най-странното от престоя ми в тази болница?

- Имам чувството, че ще ми кажеш.

- Можеш да бъдеш сигурен. Най-странното беше върволицата от жени, които идваха да питат за него. Беше като да седиш край постелята на цар Соломон. Имаше една дребничка тъмнокоса полицайка и жена от онзи град, Дарк Холоу. Помниш ли го? Би трябвало да го помниш. Там имаше пукотевица.

Ейнджъл изстена не толкова при спомена за самия град, а по-скоро при спомена за жената. Името ѝ бе Лорна Дженингс и беше съпруга на началника на полицията в Дарк Холоу. Там имаше история, която нямаш желание да обсъждаш с майката на детето на замесения в нея мъж, макар тя вече да се е разделила с него, а той да умира в момента в болнично легло.