Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Преди няколко години се беше случило нещо, което госпожа Бондарчук продължаваше да нарича „онази неприятност“: направен бе опит да се проникне в сградата, който накрая беше завършил със смъртта на всички виновници. Това произшествие не беше успяло да разтревожи полицията, главно благодарение на това, че Ейнджъл бе разяснил на госпожа Бондарчук, на чаша мляко и шоколадова торта, колко е важно понякога да избягваш вниманието на силите на реда и закона, защото те невинаги са склонни да разберат, че има моменти, когато на насилието може да се отговори само с насилие. Госпожа Бондарчук, която бе достатьчно възрастна, за да си спомня нахлуването на нацистите в родната ѝ Украйна и смъртта на баща си в боевете край Киев, всъщност прояви голямо разбиране към тази гледна точка. Разказа на смаяния Ейнджъл, че с майка ѝ са пренасяли оръжие за украинските партизани и е гледала от един ъгъл, когато майка ѝ и четири други вдовици са кастрирали и после убили редник от немския полицейски батальон „Остланд“, който имал нещастието да попадне в ръцете им. По свой начин, като еврейка, чиито събратя са били избивани в Минск, Костопил и Сосенки, тя знаеше по-добре от него колко е важно някои неща да се пазят в тайна от властите и понякога сурово да се наказват деградиралите мъже. Оттогава госпожа Бондарчук бе започнала да се отнася още по-покровителствено към двамата си съседи, а те за отплата имаха грижата наемът ѝ да е минимален, а удобствата - гарантирани.

Сега, след като я бяха поздравили и се бяха погрижили за обезопасяването на сградата, разговорът отново се върна към събитията от вечерта. Луис наля две чаши „Мейрлуст Рубикон“ от Южна Африка, подходящо за зимата червено вино. Внезапните пориви на снежна вихрушка замъгляваха изгледа през прозорците, но те бяха колебливи и в крайна сметка не променяха нищо, като последни изстрели на разгромена войска. Ейнджъл наблюдаваше Луис, докато той събличаше якето и навиваше ръкавите на ризата си. Тя беше безупречно бяла и изгладена, сякаш изобщо не беше носена. Никога не преставаше да се удивлява как партньорът му успява да запази вида си толкова свеж. На Ейнджъл му беше достатъчно само да погледне някоя риза и тя започваше да се мачка. Единственият начин да носи бяла риза цяла вечер и да се прибере вкъщи, без тя да изглежда така, сякаш със седмици не е слизала от гърба му, бе да я колоса толкова силно, че да заприлича на ризница.

- Защо даде на Рос тези имена? - попита Ейнджъл. В гласа му нямаше и следа от упрек или недоволство. Просто бе любопитен да разбере.

- Защото не харесвам Камбион и ще се радвам, когато умре. - Луис разклати виното в чашата си. - Забеляза ли нещо странно в малката pied-à-terre 40 40 Временна квартира (фр.). - Бел. прев. на Камбион?

- Ако знаех какво е това, може би щях да мога да ти отговоря. Ще предположа, че говориш за аптеката.

- Имаш още много да учиш.

- Ти пък имаш на какво да се надяваш. И, за да отговоря на твоя въпрос, в малката наричай-я-както-щеш на Камбион нямаше нищо, което да не бе странно.

- Преброих три купи за супа, едната от които пластмасова. Не преброих повече от двама души.

- Едната паница може да е от по-рано.

- Възможно е.

- Но ти не мислиш така.

- Помещението бе старо и зловещо, но беше разтребено. С изключение на тези купи.

- Пластмасова купа - каза Ейнджъл. - Мислиш,че държи там дете ли?

- Не знам. Просто не вярвам той и неговото момче Едмънд да са единствените, затворени в този стар магазин.

- Смяташ да се върнеш там, за да изясниш ситуацията?

- Още не. Имаме си приоритети.

- Като стана дума: ти даде този списък на Рос, но какво получихме ние в замяна?

- Научихме, че Вярващите нямат нищо общо с покушението.

Ейнджъл се чудеше дали виното и двете бири по-рано не са образували някаква коварна смес, която е разрушила част от и без това вече застрашените му мозъчни клетки. Рос им бе показал снимка. Излъгал ли ги беше?

- А фотографията?

- Фотографията е без значение. Тя е фалшива следа. Тези хора, или каквито са там, не оставят своите подписи. Това е за евтините романчета. Да не мислиш, че след като застрелям някого, навивам визитната си картичка и я пъхам в дупката от куршума, за да си правя реклама?

Ейнджъл се съмняваше, но знаеше ли човек?

- Мислиш ли, че Рос се досеща, че това е фалшива следа?

- На Рос изобщо не му пука дали е фалшива, или не. Това е още един пирон в ковчега и за него нема значение кой го е забил.

- Няма. Няма значение. Знаеш ли, че правоговорът ти куца?