Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Което означава, че стрелците или не знаят, или не ги е грижа за теб.

- А ти знаеш, че може да е и второто.

- Опазил господ. Това би означавало, че не им е останало нищо, заради което да живеят.

- Точно така.

- Тогава какво не ни казва Камбион за стрелците?

- Техните имена. Камбион не търгува със слухове. Може би пътищата им някога са се пресичали. Може дори да се е опитвал да ги наеме.

- И те, подобно на теб, са му отказали.

- Но както изглежда, за разлика от мен, са фанатично религиозни.

- Вярно. Никой не може да те обвини, че си прекрачвал прага на черква, освен ако не си искал да застреляш някого, скрит в тъмното. Значи, Камбион ще чака да уредиш анулирането на договора му и след това ще ти каже повече ли?

- На теория би трябвало да е така.

- А ти можеш ли да го направиш? Да прекратиш договора?

- Не. Нещата са стигнали твърде далеч. Хората, които имат интерес да видят Камбион мъртъв, са твърде много - заради онова, което е сторил или което знае.

- Но ако Камбион е толкова умен, колкото казваш, би трябвало да е наясно с това.

- Вероятно.

- Тогава каква игра играе?

- Опитва се да спечели време. Както ти казах, Камбион изчислява процентите. Мисля, че знае точно кого търсим, така че в момента се мъчи да прецени дали хората, които са били изпратени да убият Паркър, са по-опасни от мен. Ако са, може да ме продаде на тях в замяна на каквото там му е нужно: пари, място, където да се скрие или - най вероятно - главите на някои от онези, които го преследват. Ако реши, че стрелците не са достатъчно добри, за да ме отстранят, тогава ще ги подхвърли на нас, но ще почака, докато стане възмож- но да му предложим повече. Не мисля, че ни излъга, когато каза, че иска да прекара остатъка от живота си на спокойствие. Той иска гаранция за протекция, но е наясно, че сам не мога да му я дам.

Ейнджьл се замисли върху това.

- Федералните - каза той след известно време. - Иска държавна защита.

- Федералните - потвърди Луис.

- Но ние познаваме само един федерален.

- Точно така.

- И той не харесва нито теб, нито мен.

- Да, но бих казал, че в момента несъмнено се интересува от нас.

- Защо си толкова сигурен?

- Защото смятам, че онзи, който ни следи от предишната пряка, е той.

- Големият син форд ли? Чудех се защо се влачи така. Сигурно си въобразява, че няма да се досетим.

- Едва ли му пука.

Луис слезе на платното, застана пред едва пълзящата кола, сложи пръсти в устата си, свирна пронизително и тя удари спирачки на сантиметри от него.

- Ей, такси! - рече той.

През чистачките и дъжда специален агент от Федералното бюро за разследване Рос гримасничеше насреща му. Устните му се раздвижиха беззвучно, когато Ейнджьл се присъедини към Луис. Ейнжъл сви ръка зад ухото.

- Моля?, „Майка...“ какво?

Втория път Рос изкрещя думите, за да е сигурен, че ще го чуят.

Седнаха заедно в „Хенри Пъблик“ на „Хенри Стрийт“ 329. Всички си поръчаха бруклинско тъмно пиво. Изглеждаше някак редно - в този квартал. Бяха почти сами в бара, и нищо чудно - в този час.

- Аз ще платя - каза Рос, когато им донесоха бирата. - Достатъчно неприятно е, че седя на една маса с вас. Не искам и да бъда обвинен в корупция.

- Ей, не пипнаха ли така федералния в Бостън, онзи, който беше гъст с Уайти Бългър? - каза Ейнджьл. - В един момент си седиш и си пийваш с приятели в Саути 39 39 Квартал в Бостън, Масачузетс, известен със своите барове. - Бел. прев. , а в следващия вече излежаваш четиресет години.

- Първо на първо, не сме приятели - каза Рос.

- Огорчен съм - отвърна Ейнджьл. - Сега как ще си уредя глобите за неправилно паркиране?

- Тук е Нюйоркското полицейско управление, тъпако.

- А, да. - Ейнджьл отпи от бирата. - Ами ако ме глобят в окръг Колумбия?

- Майната ти.

- Знаеш ли, псуваш повече, отколкото федералните по телевизията.

- Псувам само когато съм в стрес.

- Май непрекъснато си в стрес.

Рос се обърна към Луис.

- Винаги ли е такъв?

- Доста често.

- Никога не съм допускал, че ще го кажа, но ти си направо светец, мамка му.

- И аз така мисля - отвърна Луис. - Но става за някои работи.

- Хич не искам да знам.

Рос отпи дълга глътка от бутилката си и попита:

- Ходи ли да го видиш?

- Паркър ли?

- Не, новия папа. За кой друг бих могъл да говоря, по дяволите?

Ейнджъл и Луис си размениха погледи. Ейнджъл искаше да отидат в Мейн, но Луис не се съгласи. Считаше, че могат да бъдат по-полезни на Паркър в Ню Йорк. Прав беше, разбира се, но Ейнджъл все пак се тревожеше. Той бе силно привързан към детектива и тъй като той вероятно нямаше да прескочи трапа, искаше да се сбогува с него.