Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Дадената от Франи информация не беше много, но все пак бе малка отплата за положените усилия. Роналд се канеше да се сбогува с Шейки и да се прибере вкъщи. Пътьом щеше да се обади на детектива и да сподели с него какво е научил. Вместо това, докато вървяха по „Конгрес Стрийт“, видяха лицето му да се появява на телевизионния екран в един бар. Роналд почерпи Шейки с бира, а той самият пийна газирана вода и заедно изгледаха новините. Шейки каза, че това може да е свързано с Джуд и дъщеря му. Ако беше така, значи, беше свързано и с Проспъръс, а в такъв случай и старата черква играеше някаква роля в случилото се, което бе и причината сега да лежи в гората, да яде консерви и да чете Дикенс. Искаше поне да се опита да направи нещо, дори и Шейки да не беше прав, но не можеше да не се съгласи с дребния бездомник: Проспъръс създаваше усещане за нещо нередно, а черквата - за нещо стократно по-нередно.

Откакто пристигна, не се бе случило почти нищо. Два пъти полицейска кола бе приближила по пътя до черквата, но и двата пъти полицаят само бе проверил катинара на портата и бе направил повърхностна обиколка на гробището. Роналд бе използвал телескопичния мерник на пушката, за да прочете името му: Морланд.

Единственият друг посетител бе висок мъж на четиресет и няколко години със сресана назад коса, с джинси, високи работни обувки и кафяво велурено яке. Той пристигна от северозапад, така че присъствието му в черковния двор свари Роналд неподготвен. Първия път го наблюдава как отвори вратата на черквата и провери вътре, въпреки че не остана там задълго. Предположи, че това е пастор Уорънър. Шейки бе научил от детектива за него, както и нещичко за началника на полицията на име Морланд. Според Шейки Джуд и детективът бяха имали спречквания и с двамата. Роналд не последва Уорънър, когато той си тръгна, но по-късно намери пътеката, която водеше от черковния двор до къщата му. По-добре бе да знае откъде идва той, отколкото да не знае.

Първия ден пасторът се върна малко преди слънцето да залезе, с гребло и лопата, и започна да разчиства храсталака на място, отдалечено около дванайсетина метра от западната стена на черквата. Роналд го наблюдаваше през мерника. Когато Уорънър свърши, в земята се откри дупка, широка шейсетина сантиметра в диаметър. После, видимо доволен от своята работа, той си тръгна и оттогава не се бе появявал.

Отново се беше стъмнило и Роналд се готвеше да прекара още една нощ в гората, когато пристигна колата. Приближи бавно, защото се движеше без светлини, и спря доста преди да стигне до оградата на гробището. Слязоха двама мъже. Роналд обърна към тях своя бинокъл за нощно виждане „Армасайт“. Единият беше Морланд, въпреки че този път бе свалил униформата. Вторият беше старо плашило с дълго палто и филцова шапка. Морланд отвори портата и двамата влязоха в двора, без да говорят.

По пътя се зададе втора кола, комби. Морланд и плашилото се обърнаха и впериха погледи в нея. Тя спря до първата и от мястото зад волана слезе възрастна жена. От задните врати се появиха двама мъже, но на единия му трябваше помощта на придружаващия го и жената, за да слезе. Носеше малка кислородна бутилка, вързана с ремъци за гърба му, а устата му беше покрита от маска. Той влезе в черковния двор, подкрепян от другите.

Накрая от северозапад дойде и пасторът, ала не беше сам. С него вървеше момиче на осемнайсет-деветнайсет години. Беше облечено във ватирано яке над нещо, което приличаше на нощница, а на краката си носеше гуменки без връзки. Ръцете ѝ бяха вързани зад гърба, устата - залепена с тиксо. От дясната ѝ страна вървеше друг мъж, десетина години по- възрастен от пастора. Той бе хванал ръката ѝ над лакътя и я направляваше, за да не се препъва в старите надгробни камъни, при което шепнеше нещо и се усмихваше. Тя не се съпротивляваше и не се опитваше да избяга. Роналд подозираше, че е упоена, защото очите ѝ бяха леко притворени и влачеше крака, докато вървеше.

Доведоха я до мястото край западната стена на църквата, от което Уорънър беше разчистил храстите по-рано същия ден. На Роналд му се искаше да приближи, но имаше риск да вдигне шум и да разтревожи групата долу. Затова се задоволи само да се премести малко встрани, за да вижда по-ясно какво се случва. Беше тиха, спокойна нощ и гласовете на хората стигаха до него, когато се вслушваше по-внимателно. Чу Уорънър да казва на момичето да си почине и че почти са свършили. Мъжът, който я държеше за ръката, ѝ помогна да падне на колене, а останалите оформиха полукръг около нея, при което почти я скриха от погледа на Роналд. Появи се нож и той се сепна. Остави бинокъла и мина към оптиката за нощно виждане на пушката. Тя не увеличаваше толкова и зрителното поле не бе така широко, но ако някой опиташе да доближи ножа до момичето, тогава, ченге или не, щеше да го застреля, преди металът да е докоснал кожата. Браунингът се самозареждаше, което му даваше четири изстрела, преди да му се наложи да спре.