Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Ала връзките му с детектива бяха добре известни и никой от онези, които познаваше, не би приел такава поръчка дори като агент на стрелеца. Все пак случаят трябваше да бъде разнищен докрай просто за да е сигурен.

Несъмнено беше възможно ударът да е свързан и с движението на Паркър из по-мрачните светове и във връзка с това Луис вече се бе свързал с Епстайн, възрастния равин в Ню Йорк, и му бе обяснил, че ще е много недоволен, ако той открие нещо свързано с нападението и реши да не го споделя с него. Междувременно Епстайн бе изпратил в Мейн собствения си бодигард, Лиат. Според Луис тя бе малко закъсняла за партито. Всички бяха закъснели.

Третата линия на разследване сочеше към Колекционера, но Луис бе отхвърлил тази възможност почти незабавно. Ловджийската пушка не беше в негов стил, а и той вероятно най-напред би подгонил него и Ейнджъл. Луис подозираше, че Колекционера иска Паркър жив, освен ако не му е останал никакъв избор, ала не разбираше защо, въпреки опитите на Паркър да му обясни ситуацията. Ако успееше някога да хване Колекционера натясно, непременно щеше да го накара да му го обясни - точно преди да го гръмне в главата.

Накрая трябваше да се обърне внимание и на случая, по който работеше Паркър преди покушението: изчезнало момиче, мъртъв мъж, намерен в мазе, и град, наречен Проспъръс, но това бе всичко, което знаеше. Ако някой в Проспъръс бе наел убиец, залавянето му отново се връщаше в неговата сфера на действие. Той щеше да намери стрелеца и да го накара да проговори.

Което бе и причината двамата с Ейнджъл сега да стоят пред Камбион, защото Камбион не го бе грижа за Луис или Паркър, за никого и за нищо друго, а и хората, с които си имаше работа, бяха твърде покварени и извратени, за да го е грижа за тях. И да не беше замесен - а това трябваше тепърва да се докаже, - връзките му се разпростираха до потайни места, за които не подозираше дори Луис. Изчадията, които се криеха там, имаха нокти и зъби и бяха пълни с отрова.

- Хубаво местенце си имате тук - каза Луис. Очите му започваха да свикват с оскъдната светлина. Виждаше съвременни лекарства на лавиците зад Камбион, а в дъното - коридор, водещ навярно към помещенията, където той живееше и спеше. Не можеше да си представи, че този човек ще изкачва стълби. Инвалидна количка стоеше сгъната в един ъгъл. До нея имаше пластмасова купа, лъжица и салфетка. На бюрото до Камбион бяха поставени порцеланова купа и сребърна супена лъжица, но забеляза подобна купа и лъжица и на странична масичка вдясно от себе си.

„Интересно, помисли си: двама души, а три купи.“

- Започнах да се привързвам към новия си дом - каза Камбион. - Но мисля, че сега ще трябва отново да се местя. Жалко, подобни катаклизми изцеждат силите ми, а е трудно да се намери подходящо жилище с такава приятна атмосфера.

- Недей да бягаш заради мен - каза Луис. Дори не си направи труда да коментира обстановката. Старата аптека му приличаше едва ли не на зала за балсамиране на трупове.

- Защо, да не би да ми казваш, че мога да разчитам на твоята дискретност, че няма да подшушнеш на някого къде се намирам? За главата ми има обявена награда. Единствената причина да стигнеш толкова близо, е информацията, която имам, че си отказал поръчка за мен. Още не разбирам защо.

- Защото мислех, че може да дойде ден като този - отвърна Луис.

- Когато ще ти потрябвам?

- Когато ще трябва да те погледна в очите, за да разбера дали лъжеш.

- Питай.

- Замесен ли си?

- Не.

Луис остана съвсем неподвижен, докато се взираше в разлагащия се мъж. Накрая кимна.

- Кой е замесен?

- Никой от моя кръг.

- Сигурен ли си?

- Да.

Въпреки че движението бе едва забележимо, Ейнджьл видя как раменете на Луис се отпуснаха. Камбион бе последният от посредниците. Сега преследването щеше да стане още по-трудно.

- Обаче чух слухове...

Луис се напрегна. Играта започваше. Където бе Камбион, там винаги имаше игра.

- По-точно?

- Какво можеш да ми предложиш в замяна?

- Какво искаш?

- Да умра на спокойствие.

- Като те гледам, това не ми се струва много вероятно.

- Искам договорът да бъде анулиран.

- Не зависи от мен.

Камбион остави на бюрото пистолета, който през цялото време бе държал в ръката си, и отвори едно чекмедже. Извади от него плик, който побутна към Луис.

- Говоренето ме уморява - каза той. - Това трябва да е достатъчно.

- Какво е?

- Списък с имена, най-лошите от мъжете и жените.

- Онези, които си използвал.