Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Когато Ейнджъл го бе видял последния път, преди повече от десет години, лицето му вече показваше признаци на израняване и деформация, а някои нерви бяха започнали да се удебеляват, включително големият слухов нерв под ухото и нервът над очната ябълка. Сега пораженията от болестта го правеха почти неузнаваем. Лявото му око едва се виждаше като цепнатина в плътта на лицето, докато дясното бе широко отворено, но замъглено. Долната му устна бе ужасно подпухнала и увиснала, поради което устата му не можеше да се затвори. Носният му хрущял се беше разложил, оставяйки две дупки в средата на лицето, разделени от ивица кост. Цялата останала кожа, която се виждаше, беше покрита с подутини, които изглеждаха твърди като камък.

- Как мислиш? - каза Камбион и от устните му захвърчаха пръски слюнка.

Ейнджъл се радваше, че не беше застанал по-близо до бюрото. След онази първа - и последна - среща с Камбион си беше направил труда да прочете нещичко за проказата. Повечето неща, които знаеше, или си мислеше, че знае за тази болест, се оказаха митове, включително и това, че тя се предава при допир. Начините на заразяване още се изследваха, но изглежда, че това ставаше главно чрез секретите от носа. Докато гледаше капчиците слюнка върху бюрото, Ейнджъл си даде сметка, че задържа дъха си.

- Не виждам признаци положението ти да не се подобрява - каза Луис.

- Много дипломатичен отговор.

- Може би трябва да опиташ... - Луис щракна с пръсти и се обърна към Ейнджъл за помощ. - Какъв беше оня боклук, който използваш? Нали се сещаш, за крастата ти?

- Хидрокортизон. И не е краста. Копривна треска е.

- Да, точно така - каза Луис и отново се обърна към Камбион: - Хидрокортизон. Моментално премахва оная гадост.

- Благодаря за съвета. Ще го имам предвид.

- За мен бе удоволствие. Предал ли си онова, което те мъчи, и на оня Спондж Боб Квадратни Гащи 38 38 Sponge Bob Square Pants , популярен американски анимационен герой. - Бел. прев. отвън?

Камбион успя да се усмихне.

- Ще кажа на Едмънд как си го нарекъл. Сигурен съм, че ще го намери забавно.

- Изобщо не ме е грижа дали ще му хареса, или няма да му хареса - каза Луис.

- Не съм го и очаквал от теб. Колкото до онова, което мъчи него, то е състояние, известно като лагофталм, форма на лицева парализа, която засяга седмия черепномозъчен нерв, контролиращ orbicularis oculi - мускула, който затваря клепачите - и не позволява очите да се навлажняват достатъчно.

- Леле - каза Луис, - страхотна двойка сте.

- Приятно ми е да мисля, че поемайки риска да е с мен, Едмънд получава възможност да види собствените си проблеми в по-широк контекст.

- Можеше да го види, ако беше наел бодигард, който няма проблеми с очите.

- Едмънд не ми е точно бодигард. Той е моя медицинска сестра и мой довереник. Всъщност - Камбион размаха дясната си ръка, показвайки чуканчетата -може да се каже, че той е дясната ми ръка. Лявата обаче още върши работа.

За пръв път показа и нея. Тя още имаше четири пръста. В момента те бяха обвити около модифициран пистолет с уголемен спусък. Дулото бе небрежно насочено към Луис.,

- Ако се канехме да те убием, вече щяхме да сме го сторили - каза Луис.

- За мен важи същото.

- Не беше лесно да те открием.

- Ето че успяхте. Знаех си, че все някога ще стигнете до мен, след като преровите всички други възможни места. Направо изорахте града, ти и твоето гадже. Направили сте всичко възможно.

Истина беше. Ейнджъл и Луис бяха започнали да разпитват часове след стрелбата - къде кротко, къде не съвсем. Имаше тихи разговори над чаша кафе в евтини ресторанти и над халба бира в задни стаички на долнопробни барове. Имаше и обаждания по телефона и отрицателни отговори, заплахи и предупреждения. Свързаха се или получиха вести от всеки посредник, всеки дилър на наркотици, всеки помагач, който познаваше хората, убиващи за пари: Луис искаше имена. Желаеше да научи кой е дръпнал спусъка и кой е направил поръчката.

Трудността идваше оттам, че стрелецът - или стрелците, както подозираше той, защото комбинацията от използваните ловна пушка и пистолет сочеше към екип - едва ли бе намерен по обичайните канали. Не се съмняваше, че той е професионалист, или поне бе започнал с това убеждение. Не му се вярваше да е дело на аматьор, не и когато ставаше дума за Паркър, а и вероятността стрелците да са били двама беше в подкрепа на това становище. Ако не беше прав и излезе, че извършителят е някой разгневен единак, тогава случаят щеше да е за ченгетата и тяхното следствие. Възможно бе да стигне пръв до стрелеца, ако изтече информация, но това не беше неговият свят. В света на Луис се плащаше на хора, за да убиват.