Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Имаше чувството, че ще заплаче, но сълзите не искаха да потекат. Без това бе късно за сълзи и те нямаше да помогнат.

- Съжалявам, че се стигна дотук - каза Морланд.

- Върви по дяволите, Лукас - отвърна му Хари.

- Да, предполагам, че тъкмо това ще се случи.

Мина ден. Падна нощ. Всичко се промени, но беше същото. Мъртвите си оставаха мъртви и чакаха умиращите да попълнят числото им.

В покрайнините на Проспъръс масивен автомобил 4WD отби край пътя, изхвърли един от пътниците и после бързо пое обратно на изток. Роналд Стрейдиър метна раницата на гръб и пое към гората и развалините на черквата.

На двуетажната сграда от червени тухли имаше табела с надпис БЛЕКТОРН, АПТЕКАР, въпреки че бяха минали много години, откакто там не беше продавано нищо, а и самият стар Блекторн отдавна бе мъртъв. През по-голямата част от своята история тя бе останала единственият магазин на „Хънтс Лейн“, бруклинска уличка с конюшни, чието пър- воначално предназначение било да подслоняват конете на богаташите от близките „Ремсън Стрийт“ и „Джоралемън Стрийт“. Външните рамки на прозорците бяха черни, надписите върху и над тях златни, а предната врата оставаше неизменно затворена. Прозорците на горния етаж имаха капаци, централната витрина на първия бе защитена с гъста телена решетка. Бъркотията от изложени стоки зад стъклото представляваше исторически артефакт, колекция от кутии и шишета, носещи имена на отдавна престанали да съществуват компании и продукти, в които съдържанието на змийска мас не е било само загатнато: „Магически болкоекстрактор на Дали“, „Ароматичен подсилващ балсам на д-р Хам“, „Нервин на д-р Майлс“.

Навярно в някакъв момент от миналото някой от прадедите на последния Блекторн бе сметнал за уместно, наред с тези еликсири, да предлага на клиентите си и още по-странни лекарства. Малка витрина на самата врата съдържаше „Противоастматична смес за пушене на Потър (може да се пуши с лула - със или без обикновен тютюн)“ и „Противо- астматични цигари на Потър“ от деветнайсети век, наред с прахчета „Еспик“ и „Льогра“, вторите - лобими на френския писател Марсел Пруст, който ги вземал, за да се бори с астмата и сенната хрема. В добавка към страмониума, добиван от татула, Datura stramonium , който се смятал за ефикасно лекарство при дихателни проблеми, продуктите от този род съдържали, в различни комбинации, поташ и арсеник. Тези отдавна изгубили своята популярност продукти бяха увековечени в полумрака на „Блекторн, Аптекар“, редом с малцови сиропи за кърмещи майки и празни бутилки от вино с кока, хероинов хидрохлорид и различни съдържащи опиум и морфин препарати против кашлица, простуда и проблеми с никненето на зъби при малки деца.

По времето, когато последният Блекторн навлязъл в заника на живота си, в магазина, който направо се пазел от светлината с помощта на тежки завеси и скъперническо използване на електрическото осветление, се продавали само билкови церове и мухлясалият интериор още пазеше доказателствата за вярата на Блекторнови в безотказното действие на природолечението. Махагоновите рафтове бяха отрупани със стъкленици, съдържащи разлагащи се и изсъхнали билки, както и най-различни масла, оцелели през годините, сякаш без да се променят особено. Преградки с калиграфски надписи между рафтовете отделяха цял поменик от названия на болести от наличните билки, с които могат да се неутрализират симптомите им - от лош дъх (магданоз) и стомашни газове (копър и резене) до рак (боровинки, нар, малини, гъба маитаке) и сърдечна недостатъчност (глог). Всичко бе потънало в прах и мъртви насекоми, освен пода, където редовно преминаващи стъпки бяха очертали тясна пътека в трупаната с десетилетия смет. Тя водеше от страничната врата в съседство с главния вход, през коридор, украсен с фотографии на покойните и аматьорски пейзажи, издаващи патологичен, граничещ с психоза интерес към творбите на по-депресивните немски романтици, и стигаше до самия магазин през врата, украсена с графично пресъздадени сцени от мъките Христови. Крайната точка на пътеката бе скрита от черни кадифени завеси, които отделяха онова, което някога е било задната стая, където Блекторнови са приготвяли своите тинктури и прахчета.

Сега, докато по улиците се лееше леден дъжд, през проядените от молци дупки в завесите прозираха точици светлина, примигващи като звезди, когато невидимите хора зад тях се движеха. Бе паднала нощ и „Хънтс Лейн“ беше пуста, като се изключат двамата мъже, скрити под навеса на стара конюшня отсреща, които наблюдаваха магазина и едва доловимите признаци на живот в него.