Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Колекционера му бе инсталирал няколко много сигурни пощенски кутии за имейли, с петстепенна проверка и забрана на всякакъв външен достъп. Контакти по телефона не се допускаха - твърде лесно бе да се проследят, - но Елдрич все пак имаше своите информатори и бе важно да остане във връзка с тях. Отвори първата от пощенските кутии. В нея имаше само едно съобщение. То гласеше: В СЛУЧАЙ ЧЕ НЕ СИ ГЛЕДАЛ ТОВА и беше само от преди час. Съдържаше линк към репортаж от новините.

Елдрич копира линка и го постави в друга програма, преди да го отвори. Той го отведе до вечерното излъчване на „Нюз Сентър“ по Канал 6 на Ен Би Си от Портланд, Мейн. Изгледа го до края в мълчание, а после подвикна на мъжа в съседната стая:

- Ела тук. Трябва да видиш нещо.

След секунди Колекционера застана до него и попита:

- Какво?

Елдрич пусна репортажа още веднъж.

- Решението на нашите проблеми.

В Бостън Гарисън Прайър вървеше към масата на главния готвач в ресторант „Л’Еспалие“ на „Бойстън Стрийт“, когато дойде обаждането по личния му мобилен телефон, онзи, който се сменяше всяка седмица и с чийто номер разполагаха само шепа хора. Той бе особено изненадан, когато видя кой се обажда. Веднага натисна зеления бутон за включване и каза:

- Да?

Не се очакваха никакви любезности. Главният Крепител не обичаше да говори дълго по незащитени линии.

- Гледа ли новините?

- Не, цял ден съм по срещи и ще се видя с клиенти за кьсна вечеря.

- Телефонът ти има ли достъп до интернет?

- Разбира се.

- Иди на Канал 6 в Портланд. Обади ми се, когато свършиш.

Прайър не възрази. Закъсняваше за вечерята, но сега това бе без значение. Главният Крепител не се обаждаше току-така.

Прекъсна връзката и спря до стената край входа на метро- станция „Копли“. Не му отне много време да намери репортажа от новините, за който бе говорил Главният Крепител. Влезе в уебсайта на „Портланд Прес Хералдс“, да не би случайно там да има още подробности, ала нямаше.

Почака малко да събере мислите си, после позвъни на Главния Крепител.

- Вкъщи ли сте? - попита.

- Да.

- Но можете да говорите?

- Засега. Някой от нашите ли е бил?

- Не.

- Сигурен ли си?

- Абсолютно. Никой не би направил подобна крачка, без първо да се посъветва с мен, а аз не бих позволил. Решено бе: трябваше да се чака.

- Увери се, че нямаме нищо общо.

- Ще проверя, но нямам никакви съмнения. На този човек не му липсваха врагове.

- На нас също. Ще има последствия за всички ни, ако ни хванат, че имаме и най-малка връзка с това.

- Ще изпратя съобщение. Няма да има повече никакви действия, докато вие не наредите.

- И прати някого в Скарбъро. Искам да знам какво точно се е случило в онази къща.

- Ще се обадя веднага.

Мъжът в другия край на линията замълча за момент, после каза:

- Чух, че „Л’Еспалие“ бил много добър ресторант.

- Да. - На Прайър му трябваха една-две секунди, докато си даде сметка, че не бе казвал на Главния Крепител къде ще вечеря. - Да, добър е.

- Може би все пак трябва да съобщиш на клиентите си, че няма да успееш за вечерята.

Връзката прекъсна. Прайър погледна телефона. Имаше го само от два дни. Извади батерията, изтри я с ръкавиците си и я хвърли в боклука. Докато вървеше, счупи СИМ картата и пусна парчетата в един канал. Пресече „Бойстън Стрийт“ и се отправи към Нюбъри. Влезе в сенките на 440 улица, сложи телефона на земята и започна да го блъска с тока на обувката си, по-силно и по-силно, докато накрая тъпчеше яростно само късчета пластмаса, като не спираше да ругае. Двама минувачи по Ексетър го погледнаха бегло, но не спряха.

Прайър опря чело до стената на най-близката сграда и затвори очи.

Последствия: това бе слабо казано. Ако някой бе посегнал на детектива без разрешение, изобщо не се знаеше какви беди могат да се очакват.

В един апартамент в Бруклин равин на име Епстайн седеше пред екрана на компютъра, гледаше и слушаше. Прекарал бе дълъг ден в дискусии, спорове и нещо като бавен напредък - ако си достатъчно оптимистично настроен. Епстайн, заедно с двама свои колеги, умерени равини, се опитваше да постигне компромис между общинарите в район Бруклин и местните хасиди 34 34 Членове на еврейска секта, която държи на строгото спазване на религиозните ритуали и правила. - Бел. прев. по дълъг списък въпроси, включително разделянето на половете в градските автобуси и религиозните възражения против използването на велосипеди - най- често без особен успех. Днес, като наказание за греховете си, Епстайн беше принуден да обяснява пред недоумяващи общински съветници идеята за metzitzah b’peh - практиката да се изсмуква с уста раната от обрязване на малки деца.