Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Най-поразителен от всичко бе жълтият костюм, в който беше облечен. Той му придаваше странен вид на престорена веселост, може би в резултат на напразна надежда, че ако дрехите му са в по-ярки тонове, видът му някак си няма да е толкова страшен. Той наблюдаваше приближаващия го Луис, и Ейнджъл си помисли, че не го бе видял да мигне нито веднъж. Очните му ябълки бяха така огромни, че всяко мигване щеше да бие на очи като пляскане на криле.

Луис свали пистолета, а едновременно с него стражът на входа вдигна дясната си ръка. Показа на Луис малкия пластмасов флакон, който държеше, и без да го чака да реагира, отметна глава назад и сложи капки в очите си. Когато свърши, излезе на дъжда и безмълвно направи знак на Ейнджъл и Луис да влязат в аптеката, протегнал дясната си ръка като портиер, който кани посетители в най-лошия нощен клуб на света.

Ейнджъл неохотно пресече улицата. Последва Луис в мрака на коридора, но влезе заднешком, без да сваля очите и пистолета си от немигащия гигант на вратата. Но гигантът не ги придружи вътре. Остана да стои на дъжда с лице, вдигнато към небето, а дъждовните капки се стичаха по бузите му като сълзи.

Ейнджъл и Луис последваха дирята в прахоляка под оскъдната светлина на мъждукаща в единия ъгъл лампа. Вътре миришеше на отдавна изветрели билки, дъхът им се беше просмукал в дървото и лющещата се боя на стените, но беше подсилен и от миризма на лекарства, която се усещаше все по-силно с приближаването до завесите в дъното.

И под всичко това се долавяше ясно още една миризма: на разлагаща се плът.

Луис бе върнал пистолета в кобура под мишницата си и Ейнджъл на свой ред стори същото. Луис бавно протегна ръка, дръпна завесите и пред тях се откриха задната стая и мъжът, седнал зад бюро, осветявано само от една настолна лампа. Светлината на лампата бе насочена под такъв ъгъл, че мъжът оставаше скрит в сянката, но дори и така Ейнджъл видя, че той бе станал още по-уродлив, отколкото при предишната им среща. При влизането им той с усилие вдигна глава и когато заговори, думите му бяха завалени.

- Добре дошли - каза. - Ще ме извините, че няма да се ръкувам с вас.

Изкривената му дясна ръка, от чиито пръсти бяха останали само две стърчащи от китката чуканчета, се протегна към лампата. Ейнджъл и Луис не реагираха по никакъв начин, ако не се брои краткият изблик на състрадание, който накара Ейнджъл да затвори за миг очи. Не можеше да не изпита съчувствие дори към такъв като него. Реакцията му не остана незабелязана.

- Спести ми това - каза мъжът. - Ако беше възможно да се избавя от тази болест, като накажа теб с нея, на мига бих го сторил.

Изгъргори и на Ейнджъл му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това е било смях.

- Всъщност, така или иначе бих те наказал с нея, стига да беше възможно, дори и само заради удоволствието да я споделя с някого.

- Господин Камбион - каза Луис, - не сте се променили.

Леко перване с китката и лампата бе обърната така, че светлината да пада върху обезобразеното му лице.

- О - каза той, - променил съм се.

Официалното ѝ название беше болест на Ханзен, на името на норвежкия лекар Герхард Армауер Ханзен, който през 1873 година бе открил бактерията, която я причинява, но от четири хилядолетия човечеството я знаеше просто като проказа. Днес терапии с комбинации от медикаменти, в основата на които бе антибиотикът рифампицин, даваха възможност да се побеждава онова, което преди бе считано за нелечимо: двата вида проказа, мултибациларната и пауцибациларната. Но Камбион бе едно от изключенията, един от малцината нещастници, които не показваха нито клинично, нито бактериологично подобрение след лечението. Причините за това бяха неясни, но онези, които шушукаха по негов адрес, твърдяха, че при по-ранните прояви на заболяването той непочтено е бил лекуван само с рифампицин, вместо с комбинацията с дапсон и клофазимин, поради което бацилите му бяха станали резистентни към основното лечебно средство. Нещастният виновен лекар впоследствие изчезнал, ала не бил забравен от семейството си, тъй като паметта им била освежавана най-редовно с части от неговото тяло, които продължавали да им се доставят. Всъщност дори не било ясно дали той е мъртъв, тъй като частите, които им се изпращали, изглеждали забележително свежи, дори като се имат предвид защитните опаковки.

Но когато ставаше дума за Камбион, истината бе дефицитна. Дори името му беше измислица. През Средновековието наричали камбион мутирал потомък на човек и демон. Калибан, героят от „Бурята“ на Шекспир, е бил камбион, „достойно изчадие на вещица 37 37 Превод Валери Петров. - Бел. ред. “. Единственото, което се знаеше за Камбион със сигурност и което се потвърждаваше от присъствието му в старата аптека, бе, че състоянието му бързо се влошава. То би могло да се определи дори като дегенерация, но Камбион си беше дегенерат по природа, а болестта, която поразяваше физиката му, можеше да се приеме като външна проява на вътрешното му разложение. Камбион бе богат и без всякакъв морал. Камбион бе убивал - мъже, жени, деца, - но когато болестта бе разяла плътта му, ограничавайки способността му да се движи и лишавайки го от чувствителността в крайниците, той бе преминал от извършването на убийства към подпомагането им. И преди не беше пренебрегвал този доходоносен допълнителен бизнес, защото репутацията му привличаше хора, пропаднали поне колкото него, но сега това беше основното му занимание. Камбион бе главната фигура за контакти между онези, които обичат да съчетават убийствата с изнасилване и изтезаване, и онези, които горещо желаят техните врагове да страдат, преди да умрат. Говореше се, че му доставяло удоволствие да гледа, когато това е възможно. Неговите хора - ако изобщо бяха хора, защото способността им да вършат зло поставяше под въпрос самата им принадлежност към човешкия род - изпълняваха поръчки, които другите отказваха да приемат - или по морални причини, или заради личната си безопасност. Обаче садизмът им беше слабост. Именно затова услугите на Камбион оставаха толкова специализирани, а той и зверовете му се криеха в сенките. Действията им се посрещаха със закани за не по-малко свирепи отмъщения.