Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Не - отвърна Луис. - Казват, че умира.

- И аз така чух.

- Вярно ли е?

- Той е като котка, има девет живота. Само не знам колко от тях е използвал вече.

Докато осмисляха казаното, Ейнджъл и Луис надигнаха бирите. После Луис попита:

- Какво искаш, агент Рос?

- Доколкото разбирам, вие обръщате града наопаки, за да разберете кой е стрелял по него. Чудех се докъде сте стигнали.

- Това опит за размяна на информация ли е? Ако е така, на път си да преживееш тежко разочарование.

- Знам с кого сте се срещали на „Хънтс Лейн“.

Левият клепач на Луис трепна. При него това бе признак на изключителна изненада, еквивалент на припадъка при другите хора. Рос го забеляза.

- За колко некадърни ни мислиш, по дяволите? - каза той.

- Това риторичен въпрос ли беше?

- Искаш ли да видиш досието, което съм натрупал за теб?

Луис остави въпроса да мине покрай ушите му.

- От колко време го наблюдавате? - попита Ейнджъл.

- Още откакто се върна в града - отвърна Рос. - Той как изглежда? Не успяхме да му направим ясна снимка. На последната, която имаме, видът му не е много добър.

- Сигурно още среща известни трудности, когато сваля мадами - каза Ейнджъл.

- Замесен ли е?

Рос наблюдаваше и двамата и чакаше. Беше много търпелив. Мина цяла минута, но това, изглежда, не го безпокоеше.

- Не - каза по някое време Луис. - Или поне не пряко.

- Смятахте ли да го арестувате? - попита Ейнджъл.

- Не разполагаме с нищо, освен с разни истории. Обаче чуваме, че са обещани пари за всеки, който натисне спусъка срещу него. - Погледът му скочи обратно към Луис. - Мислех, че може би ще искаш да се възползваш.

- Не гониш когото трябва - каза Луис.

- Явно.

- Подслушвахте ли го?

- Би ми се искало. Не е напускал този стар магазин, откакто се е нанесъл в него. Няма телефонна линия. Ако използва клетъчни телефони, те са от онези, които се изхвърлят. Ръководи целия си бизнес далеч от прозорците, което означава, че не можем да хванем вибрации, особено с всичките тези завеси.

- И?

- Доколкото разбирам, осъществява неофициални контакти с цел договорът да бъде анулиран. Вярно ли е?

Луис отново почака известно време, преди да отговори. Ейнджъл запази мълчание. Ако щеше да има размяна, Луис трябваше да реши колко да даде и какво да иска в отплата.

- Вярно е - каза той. - Мислите ли да му предложите сделка?

- Смятаме, че пази много тайни.

- Ще ви изцежда кръвта за всяка, която ви издаде, и никога няма да го накарате да свидетелства.

- Може пък да не искаме да свидетелства - каза Рос. - Може да ни трябват само подробности. Интересуват ни не само осъдителните присъди. Интересува ни информацията.

Ейнджъл си мислеше за списъка с имена, който беше сега у Луис. Той може би имаше някаква стойност. Но пък можеше и да не представлява никакъв интерес. Истината най-вероятно беше някъде по средата.

Рос допи първата бира и вдигна бутилката, давайки знак на сервитьорката да донесе още по една, въпреки че Луис почти не беше докоснал първата.

- Чух, че се е опитал да те вкара в своята кошара - каза Рос. - Преди доста време.

- Не толкова отдавна - отговори Луис.

- Но ти не си се хванал на въдицата?

- И той като теб май беше притеснен от начина, по който си вадя хляба.

- И не си го харесвал.

- Нямаше много за харесване. Сега още по-малко, като видиш колко е напреднало разложението.

Вторите бири пристигнаха, но никой не посегна към тях.

Ейнджьл почувства, че са достигнали критичната точка в пазарлъка, макар че, доколкото можеше да прецени, като че ли не беше постигнат особен напредък в нито една посока. Преговорите не бяха неговата стихия. Онова назначение в ООН ставаше все по-недостижимо с всеки изминал ден.

- Ще попитам още веднъж - каза Луис, - какво искаш от мен, агент Рос?

Той впери поглед в Рос, както змия, която хипнотизира животно, преди да го клъвне. Рос не мигна. Избрал бе подхода „трима мъже си пийват бира“ и той не бе свършил работа. Навярно се бе досещал, че ще стане така, но нищо не пречи да се опита, нали? Докато Ейнджьл го наблюдаваше, той напълно се промени, изправи гръб, изражението му стана напрегнато, годините сякаш се отърсиха от него. В този момент Ейнджьл разбра защо Луис винаги бе толкова предпазлив с него. Както и Камбион, той беше неразгадаемо създание, хранилище на тайни.

- Дойдох да те предупредя, че няма да толерирам една акция за разплата, дори да е заради твоя приятел. Няма да я толерирам, защото съм загрижен, че тя може да попречи на собствената ми работа, на по-голямата картина. Защото с всеки мъж или жена, които убиваш, се затваря потенциална линия на разследване. Това нещо не се прави така.