Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Но Роналд разбираше инстинктивно, че дори полицаите да повярват и да претърсят мястото, може да копаят дълго и надълбоко в черковния двор, без да намерят и следа от момичето. Докато ровеше с ръцете в изронената пръст, надявайки се да открие някаква следа от нея, беше усетил присъствието на абсолютна и дълбока враждебност, осезателен злобен глад. Тъкмо това, повече от всякаква физическа неспособност да продължи да копае, го бе накарало да прекрати опитите да намери тяло. Дори и сега се радваше, че бе използвал водата в камиона на братята Фулси, за да отмие пръстта от ръцете си, и един от пешкирите им, за да ги избърше, и че след това бе изхвърлил пешкира в кофа за смет, за да не бъде използван никога повече. Благодарен бе, че не беше пренесъл в дома си дори частица от тази прокълната пръст и бе запечатал плика, съдържащ късчето плат, да не би някоя миниатюрна песъчинка да изпадне от него и да замърси всичко.

Детективът щеше да знае какво трябва да се направи, но той умираше. Обаче имаше приятели: умни мъже, опасни мъже. В момента тези мъже сигурно издирваха виновниците за случилото се с него. На Роналд не му бе трудно да направи връзка между разследването на детектива за изчезването на Ани Бройър и гледката как онова непознато момиче бе дръпнато под земята, докато група мъже и жени стояха и гледаха отстрани. Не бе нужно голямо въображение, за да си представи стечение на обстоятелства, при което същите тези хора са намерили за уместно да отнемат живота на детектива.

Ами ако грешеше? Е, мъжете, които помагаха на детектива, приличаха на него повече, отколкото може би и сами предполагаха, имаха ярост в излишък. Щеше да намери начин да ги открие и тримата заедно щяха да отмъстят за попадналите в капаните под калта на Проспъръс.

Докато Роналд Стрейдиър тънеше в размисъл и скръб, телата на Магнъс и Даян Мадсън и Ерин Диксън бяха открити от полицията - благодарение на това, че Магнъс не се беше явил да изпълни задълженията си в болницата. Мейнската щатска полиция информира Лукас Морланд от полицейското управление в Проспъръс веднага щом бе установена самоличността на Ерин. Тъй като Кейли Мадсън и Хари Диксън очевидно бяха изчезнали, в дома на Диксънови незабавно беше изпратена полицейска кола, но там нямаше и следа от Хари или племенницата му. Лицата им, както си му е редът, започнаха да се появяват по новинарските канали и един търговец на автомобили в Медуей се яви да каже, че само преди няколко дни е разменил колата на Диксън с пътнически ван GМС. Ванът скоро беше намерен в малка горичка край Бангор заедно с Хари, който седеше зад волана с дупка в тила, откъдето беше излязъл куршумът от пистолета в ръката му. На седалката до него имаше дамска блуза с кръв по яката. Размерът ѝ отговаряше на дрехите в гардероба на Кейли Мадсън и ДНК тестът щеше впоследствие да потвърди, че кръвта е на Кейли, въпреки че така и не беше намерена друга следа от нея.

„ПРОСПЪРЪС: ПРОКЪЛНАТИЯТ ГРАД В МЕЙН“ - така гласеше едно от най-зловещите вестникарски заглавия след това. Проспъръс се напълни със следователи от мейнската щатска полиция, но Морланд се оправяше добре с всички тях. Беше усърден, отзивчив и скромен. Знаеше си мястото. Само веднъж изпита лека тревога, когато от Ню Йорк пристигна агент на ФБР на име Рос. Рос седна в каби нета на Морланд и гризейки курабия, заразпитва за детектива, за Паркър. Защо е дошъл в Проспъръс? Какво е искал да научи? И после сам посочи на Морланд възможен „изход“: Паркър говорил ли е с Хари Диксън или с жена му? Морланд отвърна, че това не му е известно, но допуска, че е възможно, макар да няма представа защо Паркър би искал да се среща с Диксънови. Ала всичко, което свързваше Паркър с Диксънови, беше от полза за Морланд - и за Проспъръс. Това бе задънена улица и изобщо не го беше грижа, дори ако ФБР и щатската полиция се вторачват в нея с години.

- Може ли да попитам защо ФБР се интересува от стрелба по частен детектив в Мейн?

- От любопитство - отвърна Рос. После добави: - Напоследък градът ви май има доста проблеми с това.

- Да. Казват, че тези неща идвали на тройки.

- Така ли? - учуди се Рос. - Аз преброих, ъъ... - Запресмята на пръсти. - Шест -каза накрая. - Или девет, ако включим Мадсънови и изчезналата им дъщеря. Или, охо, единайсет - с онзи бездомник в Портланд и неговата изчезнала дъщеря. Доста са. Във всеки случай са повече от три.

Морланд не чуваше това за пръв път. Следователите от мейнската щатска полиция бяха подхвърлили същото и сега отговори на Рос точно както бе отговорил на тях.