- Поне е щял да получи процес - каза той.
- Аз го разпитах. Той призна. Това, за което говориш, са просто условности на законността, нищо повече.
Луис се намеси. Каза само една дума, но тя бе едновременно и предупреждение, и молба.
- Ейнджъл.
След една-две секунди Ейнджъл се успокои.
- Ти спомена прекратяването на преследването като „част“ от сделката - каза Луис. - Какво е останалото?
- Знам, че издирването на хората, които са стреляли, ви е срещнало с много интересни личности. Предполагам, че една от тях е бил Камбион.
- Защо?
- Защото след като сте проверили всички други линии, той сигурно е бил единственият, който ви е останал. Съмнявам се, че ви е дал отговорите, които ви трябват.
- Срещнахме се с него - призна Луис.
- И?
- Каза ни, че покушението е извършено от двама души, мъж и жена. Обеща да ни каже повече.
- Разбира се. Какво поиска в замяна на информацията?
- Същото, което току-що поиска и ти: да спра преследването му. Но нещата стоят така: той може да е откачено копеле, но е откачено копеле, което не е убило наш приятел. Ако се стигне дотам, може би ще бъда по-склонен да опитам с него.
- Ще бъдеш разочарован. Той ще те предаде на стрелците - и теб, и твоето гадже. За него те са потенциално по-ценни от вас. Вие никога няма да направите онова, което иска от вас, но те ще му дължат услуга, а са много, много добри в онова, което вършат.
Луис разбра, че Колекционера бе прав. Думите му потвърждаваха онова, което и сам подозираше: Камбион щеше да извлече по-голяма полза, ако застане на страната на стрелците.
- Продължавай.
- Ето какво предлагам - каза Колекционера. - Давам ви имената. В замяна искам примирие помежду ни и искам да знам къде е Камбион. Отдавна си е заслужил да му се тегли ножа.
- А ако не се съгласим? - каза Луис. - Ако решим просто да те убием тук?
Пистолетът в ръката му светкавично се премести и се насочи към Колекционера под масата. Първите куршуми щяха да го уцелят в корема, а последният - в тила, когато падне напред и Луис произведе изстрела на милосърдието отгоре.
Колекционера посочи с дясната си ръка към стола до себе си. На него имаше зелена картонена папка, незабелязана досега от Ейнджъл и Луис.
- Отвори я - каза той и отново сложи ръцете си на масата.
Луис стана и отиде да вземе папката, без и за миг да откъсва очи от него. Двамата азиатци в ресторанта също се раздвижиха, вече извадили пистолетите. Колекционера продължаваше да седи неподвижно, вперил поглед в масата пред себе си. Остана така и докато Луис прелистваше съдържанието на папката. Вътре имаше листове с печатен текст, фотографии, дори записи на телефонни разговори.
- Това е твоята история - каза Колекционера. - Историята на твоя живот: всяко убийство, което успяхме да проследим, всяка улика срещу теб, която успяхме да съберем. За късмет, това бе едно от малкото досиета, от които Елдрич пазеше копия на сигурно място. Тук вътре има достатъчно материал, за да те пратя по дяволите, стига да исках. Ако днес не си тръгна оттук жив и здрав, Елдрич ще се погрижи копие от това да отиде при федералния прокурор за южен Ню Йорк, прокурора на Манхатън, дванайсет различни полицейски управления из цялата страна и Отдела за криминални разследвания на ФБР. Би трябвало да е достатъчно, за да запълни всички досадни непълноти в собствените им разследвания.
За пръв път Колекционера се отпусна. Облегна се назад, затвори очи и продължи:
- Казах ти, уморен съм от това преследване. Прекратявате го веднага. Бих могъл да използвам този материал, за да ви накарам да станете по-отстъпчиви, но чувствам, че трябва да ви компенсирам за онова, което се случи с господин Гарнър. Искам да ми обещаете, че слагате край на преследването. Искам Камбион. В замяна вие получавате възможността да отмъстите за детектива.
Луис и Ейнджьл се спогледаха. Луис виждаше, че Ейнджьл не желае да сключват сделка с този човек, но папката бе наклонила везните и щеше да се съгласи с всичко, което е в интерес на неговата безопасност. Възможността да стигнат до извършителите на покушението срещу Паркър трябваше да бъде приемана просто като бонус.
- Съгласни сме - каза Луис.
- Ако детективът оживее, бих искал твоята дума да е гаранция и за неговото добро поведение - каза Колекционера. - В противен случай примирието отпада.
- Ясно.
- Двамата, които търсите, се казват Уилям и Зила Донд. Живеят в Ашвил, Северна Каролина. Имат двама синове, Ейдриън и Кер. Синовете нямат представа за страничните занимания на родителите си.
Читать дальше