Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Това не му харесваше. Никак не му харесваше. Не беше в характера му да заплашва деца. Необходимо беше, но това не го правеше редно.

- Как да ви вярвам? - каза Зила Донд.

- Без да преувеличаваме очевидното - каза Луис, - нямаш голям избор. Но предполагам, че Камбион ти е казал достатъчно за нас и може би междувременно си научила още.

- Обадихме се тук-там - призна тя.

- И?

- Ако знаехме за вас, щяхме да ви убием още преди да се заемем с детектива.

- Амбициозно.

- И предвидливо.

- Не. Ако бяхте достатъчно предвидливи, първо щяхте да си научите добре урока.

Зила Донд прие забележката.

- Кой ви каза да убиете детектива? - попита Луис.

- Хейли Кониър.

- Коя е Хейли Кониър?

- Първи общински съветник в град Проспъръс, Мейн.

- Защо?

- Не попитах, но всичко, което върши Хейли, е за доброто на града.

- Убивали ли сте за друг?

- Не, само за нея.

- За пари?

- Тя си плаща, но ако трябва, бихме ѝ помогнали и безплатно. Ние сме излезли от този град преди поколения.

- Кой друг знае?

- Морланд, началникът на полицията. Пастор Уорънър. Останалите членове на градския съвет.

- Вие ли убихте бездомника на име Джуд в Портланд и нагласихте всичко така, че да изглежда като самоубийство?

- Да.

- А дъщеря му?

- Не.

- Какво толкова специално има в Портланд? - попита Ейнджъл.

Устата на Зила Донд застина в онази странна гримаса на решителност, която Луис бе забелязал още в книжарницата: зъбите стиснати, устните леко разтворени.

- От мен няма да научите нищо повече.

- Предадохте своя град твърде лесно - каза Луис.

- Изобщо не сме го предавали - отвърна тя. - Проспъръс ще ви изяде живи.

Луис стреля в нея два пъти. Тя падна на пода и се гърчи известно време, преди да умре. Луис отиде до предния прозорец и погледна навън. Вече притъмняваше. Къщите в тази модерна градска спалня бяха разположени сред големи парцели, разделяни от жив плет и дървета. В някои от тях светеха лампи, но по улиците нямаше хора. Луис се чудеше как може да се живее в квартал като този, с тези почти еднакви къщи сред ясно разграничени дворове и тук-там дребни разлики в детайлите, явно целящи да създават погрешна представа за индивидуалност. Може пък за съпрузите Донд убиването на хора да е било единственият начин да се предпазят от полудяване.

Ако имаха повече време, щяха да претърсят къщата, но Ейнджъл бе неспокоен. Той извади от джоба на якето си две плоски шишета карболова киселина, или втечнен фенол. Двамата с Луис минаха по собствените си стъпки в къщата, като ги пръскаха с киселината. Фенолът беше полезно средство за унищожаване на следите от ДНК. Веднага щом свършиха, напуснаха къщата и се върнаха при колите си. Върху оригиналните им табели бе залепено фолио с фалшиви регистрационни номера. Отне им само секунди да го махнат и да ги стопят на открит пламък. Луис се обади на похитителите на Кер Донд и ги инструктира да не го освобождават до сутринта, когато двамата щяха вече да са далеч от Ашвил, Северна Каролина, но значително по-близо до Проспъръс, Мейн.

Луис и Ейнджъл не се изсипаха направо в Проспъръс. Изчакваха, планираха действията си. Бяха наели апартамент на „Истърн Промънейд“ в Портланд от името на куха фирма, принадлежаща на Луис. В „Голямата изгубена мечка“ Дейв Еванс се правеше на разсеян, докато в офиса му се провеждаха поредица срещи; накрая се примири и отиде да си върши канцеларската работа в една барака до бара. Проспъръс бе посетен от двама японски бизнесмени и съпругите им, които печелеха симпатиите на всички с учтивостта и ентусиазма си. Правеха много снимки, но какво по-нормално от това за туристи от Далечния изток? Настроението им не се развали дори когато бяха предупредени да не влизат в гробището около старата черква. Казано им бе, че теренът не бил безопасен, но било запланувано да се маркира пътека до самата черква между надгробните камъни. Може би щяла да е готова до следващото им идване в града.

И една вечер, скоро след като Ейнджъл и Луис пристигнаха в Портланд, Роналд Стрейдиър дойде в „Голямата изгубена мечка“. Той рядко посещаваше градските барове дори докато пиеше, а сега, когато бе отказал алкохола, изобщо нямаше причина да стъпва в тях. Но Ейнджъл и Луис предпочитаха да вършат работата си далеч от своето жилище: колкото по-малко хора знаеха за него, толкова по-добре. Срещата с Роналд бе уредена от Рейчъл Улф, тъй като Роналд не се сещаше за друг начин да се свърже с двамата мъже, които му трябваха. Оставил ѝ бе съобщение в болницата, където детективът продължаваше да лежи в кома. Кратката бележка съдържаше само молбата Рейчъл да му се обади.Тя бе го виждала няколко пъти, докато живееше още в Скарбъро, така че го познаваше и знаеше за взаимното уважение между него и бившия ѝ любовник. Когато ѝ каза, че иска да го свърже с Ейнджъл и Луис, не започна да го разпитва, а просто им предаде неговото желание. И когато по-късно Ейнджъл му се обади, Роналд му каза само: