Мэтью Рейли - Трите тайни града

Джак беше качен по рампа в покритата с брезент каросерия на камион.

След кратко пътуване камионът спря при колосална дупка в земята — открита мина.

В стръмните склонове на дълбокия кратер имаше само един тесен път: спускаше се по спирала, а от вътрешния му ръб се спускаха почти отвесни стени.

Малки бетонобъркачки се движеха нагоре и надолу по него.

Приличаха на играчки.

Едва когато камионът мина покрай една oт бетонобъркачките (тя се изкачваше, докато те се спускаха), Джак осъзна монументалните мащаби на това място.

Първо, спиралният път изобщо не беше тесен — бе достатъчно широк, за да могат два камиона да се разминат съвсем безпроблемно.

И второ, миналият покрай тях камион беше огромен. Само колелата му бяха високи шест метра. Бавно въртящата се бетонобъркачка беше поне колкото корабен контейнер.

Джак забеляза и още нещо — камионът нямаше шофьор.

Беше автоматизиран. Напоследък това беше често срещана практика в минното дело и много лесна за осъществяване — просто програмираш камионите да следват джипиес координати и те се движат по тях денонощно без никакви проблеми.

Камионът на Джак стигна до огромен навес на дъното на кратера.

Той представляваше ръждива стара постройка с кръгла форма, с паянтови стени от гофрирана ламарина и равен покрив от метални листове. Приличаше на истинска пещ под лъчите на вече нетърпимото пустинно слънце.

Джак въздъхна. „По дяволите!“

Вкараха го вътре, все така вързан за количката.

Цялото вътрешно пространство на навеса беше заето от огромна кръгла въртяща се платформа с диаметър около трийсет метра.

Една бетонобъркачка се спусна от нея и се насочи към изхода, докато друга празна се качи на платформата.

Качиха Джак до бетонобъркачката…

…и внезапно със силен механичен стон стоманената платформа започна да се спуска надолу.

Не беше никакво обръщало.

А асансьор.

Открит асансьор без кабина.

Каменните стени на цилиндричната шахта се плъзгаха равномерно нагоре, докато огромният промишлен асансьор се спускаше в земните недра.

Джак видя, че асансьорът няма въжета.

Предвид размерите и тежестта на камиона асансьорът се нуждаеше от много мощен двигател. От двете страни на шахтата имаше две огромни метални съоръжения, приличащи на стълби. Джак предположи, че под платформата има моторизирани зъбни колела, които се захващат за стъпалата и задвижват асансьора нагоре и надолу по шахтата.

Равномерното спускане продължи цели пет минути.

— Асансьорът се спуска на дълбочина точно една миля — каза Яго. — Хиляда и шестстотин метра, право надолу.

Накрая асансьорът се озова в голяма зала дълбоко в земните недра. При вида и кръвта на Джак се смрази.

Платформата се спусна от кръгла дупка в тавана, на деветдесет метра над пода на залата.

За да стигнат пода, металните стълби, закрепени за стените на шахтата, продължаваха надолу като телескопични железопътни релси.

Когато платформата стигна до пода, релсите незабавно се прибраха в тавана, правейки бягството невъзможно.

Онова, което Джак видя около себе си, не можеше да се сравни с нищо — невероятно пространство със сива подобна на замък структура — гигантска стена, покрита с нещо като четвъртити барелефи или стенописи, и широко езеро, пълно с бълбукаща сиво-черна течност.

Но не гледката накара Джак да изтръпне.

А звуците и миризмите.

Стонове и писъци, крясъци на отчаяна агония, отекващи в огромната зала.

И вонята на човешка урина.

— Капитан Уест — каза Яго. — Добре дошъл в царския затвор Ереб. Това е място на болка, лишено от милост, и ще бъде твой дом до края на жалкия ти живот.

Подкараха количката на Джак през гигантската подземна зала.

Краткото пътуване му даде възможност да огледа мястото по-добре.

Отляво, обърнат към залата, се намираше замъкът. Целият от сиво-черен камък, той сякаш беше вграден в северната стена подобно на изсечените сгради на Петра в Йордания.

Беше великолепен.

Имаше заострени кули, извити колони, изваяни балкони и широко стълбище отпред. Наистина невероятното нещо бе, че цялата структура сякаш беше изсечена от един-единствен камък.

Никъде по постройката не се виждаше нито един зид.

Джак се запита как някой би могъл да изсече подобна сложна структура от камък.

Подът на залата също привлече вниманието му, защото не беше твърд.

Почти целият представляваше бълбукаща сиво-черна течност, напомняща на плаващи пясъци. Движещата се повърхност изпускаше пара, която затопляше иначе хладната пещера.