Мэтью Рейли - Трите тайни града

Докато плуваше, оглеждаше мътните води за следа от Лили. Видя как големият червен автобус потъва в зеленикавата мъгла към речното дъно.

Но не и Лили.

Изведнъж се озова на повърхността и си пое дъх. Дълбоко и мъчително.

Два полицейски катера спасяваха пътници от водата недалеч.

Трети катер се озова до него и полицай от специалния отряд се протегна, хвана Джак и с едно бързо движение го издърпа през борда.

— Моля ви! — Джак бързо извади С-9 картата от джоба си и я вдигна. — Моля ви! Чуйте ме, взеха дъщеря ми и…

— И аз имам такава карта, капитане — каза един висок мъж и пристъпи напред.

Яго.

Братът на Хадес и царски тъмничар.

— Това е карта за излизане от затвора. Но повярвай, не важи за затвора, в който ще попаднеш ти.

— Чакай! — бързо каза Джак. — Яго, чакай! Чуй ме! Орландо е тръгнал към първия град и ако…

Така и не довърши изречението, защото друг полицай го фрасна в тила и изведнъж всичко потъна в мрак.

ИСЛАНДИЯ

ПЛАТО ТУЛЕ,

СЕВЕРЕН АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН

640 КМ СЕВЕРОЗАПАДНО

ОТ БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ

Докато в Лондон цареше хаос, Царят на Земята Орландо Комптън-Джоунс пристигаше в Исландия с кардинал Рикардо Мендоса, г-ца Хлоя Карнарвън и ударен отряд от двайсет швейцарски гвардейци, традиционната наемна гвардия на Ватикана.

След като бе напуснал Сейнт Майкълс Маунт и бе пратил Съни Малик да търси гробницата на Посейдон и Боздугана, Орландо бе тръгнал за насам.

С плажовете си с черен пясък, действащите вулкани и страховитите си планински върхове Исландия е едно от най-изолираните, сурови и зрелищни места на света. Тя е подложена на може би най-бурния и убийствен климат на планетата — пронизващо студени ветрове, шибащ проливен дъжд и температури малко над точката на замръзване. От много векове исландците са известни като едни от най-издръжливите хора на света.

Бреговете на острова са изключително труднодостъпни. Поради сеизмичния си произход Исландия се намира не само на мястото на срещата на две тектонични плочи, но и над гореща точка — планините и вулканите и често свършват направо в океана. Високите триста метра отвесни скали тук са нещо обичайно.

След като останаха един ден в Рейкявик, за да се екипират (нямаше как да знаят колко време ще останат в тайния град Туле, затова взеха храна и вода за три дни), Орландо, Мендоса, Хлоя и гвардейците продължиха с хеликоптер към най-отдалечения от столицата край на Исландия — югоизточния й край.

Там нямаше пътища. До мястото можеше да се стигне само с хеликоптер, при това при хубаво време. Комуникациите също бяха ограничени — електромагнитните смущения от постоянната вулканична активност правеха сателитните телефони и радиостанциите на практика безполезни.

Накрая стигнаха до една много отдалечена и висока скала, извисяваща се над яростните вълни на Атлантическия океан.

Непосредствено под върха и — и по такъв начин, че можеше да се види само от човек, който знае къде да гледа, — имаше издълбана в камъка структура с три прозореца в нещо, подобно на купола на фар.

Ако се вгледаше по-внимателно в скалата под купола, човек можеше да различи смътните очертания на колосален фар, изсечен в скалата. Илюзията се постигаше, защото камъкът на стените на фара изглеждаше като стопен.

Там ги чакаше един-единствен човек.

Старец.

Пазителят на град Туле, а това беше неговата стражева кула.

— Ваше величество — каза той, докато се покланяше на Орландо. — Аз съм сър Бьорн, Първият от Тримата стражи, трисмагите. Добре дошли в стражевата кула на град Туле.

Сър Бьорн поведе Орландо, Мендоса и Хлоя по изтъркано стълбище в кулата.

Стълбището се виеше на спирала. Бьорн осветяваше пътя им с фенер.

Странно, но колкото повече се спускаха, толкова по-свеж ставаше въздухът. Усещаха полъха му по лицата си.

Накрая стигнаха до стая, която беше отворена към морето, само на три-четири метра над ревящите вълни. Помещението беше малко, квадратно, с каменни стени — изсечена в скалата ниша, от която да гледаш яростното море.

Вълните се разбиваха в скалите и пръските им достигаха в стаята. Всяка повърхност беше хлъзгава и миришеше на сол.

— Входът на стражевата кула е разположен ниско — каза сър Бьорн. — До него може да се стигне само при отлив. През останалото време е под вода.

В дъното на помещението-ниша имаше широко каменно стълбище, водещо нагоре. Подобно на стаята, стъпалата също бяха изсечени в скалата.