Мэтью Рейли - Трите тайни града

След това се появиха микробусите на телевизионните екипи и журналистите в тях изскочиха навън и започнаха да снимат.

Танкът просто си стоеше в средата на моста, зловещо неподвижен.

А после стреля.

Първият снаряд улучи Лондонското око, колосалното виенско колело на брега на Темза северно от моста.

Една от кабините му се пръсна на хиляди парченца и падна в реката.

Разбира се, туристическата атракция все още не беше отворена, така че кабината беше празна. Въпреки това събралите се по крайбрежните пътеки хора закрещяха.

В апартамента Джак ахна:

— Господи…

На моста кулата на танка се завъртя и оръдието стреля отново.

Вторият изстрел улучи Биг Бен.

Посипаха се тухли и стъкло. Историческата часовникова кула изстена… и се разклати.

Последваха още писъци.

Но какво можеше да направи полицията? Та това беше шибан танк!

Следван от Лили, Джак се втурна към вратата на апартамента — но Зоуи застана пред него и го спря.

— Задръж малко — каза тя. — Какво смяташ да правиш? Имаш ли изобщо някакъв план?

Очите на Джак се стрелкаха трескаво насам-натам.

— План ли? Не. Аз просто… Трябва да спра това. Не мога да позволя… — погледът му се стрелна към Джулиъс и Скай Монстър — не мога да позволя още невинни хора да умират заради мен.

— Джак, моля те… — започна Зоуи.

— Джак — тихо, но твърдо каза друг глас.

Той се обърна.

Беше Скай Монстър.

— Приятел, чуй ме — каза той със спокоен тон. — Двамата с теб сме минали през какво ли не. Летяхме на опасни места под обстрел, изправихме се срещу предизвикателствата на проклетия Долен свят. Но сега…

Замълча и сведе глава. В очите му имаше сълзи.

— Сега трябва да запазиш ума си и да продължиш. Не можеш да позволиш на онези задници да си играят с теб. В момента си притеснен, а никога досега не съм те виждал притеснен.

Зачервените му от сълзи очи не се откъсваха от Джак.

— И те моля да чуеш това, защото е важно. Ти не си виновен за смъртта на родителите ми.

Погледът на Скай Монстър накара Джак да дойде на себе си, да се успокои поне малко.

— Повтарям: ти не си виновен. Аз съм виновен. Те са мъртви, защото аз избрах да дойда с теб. Това беше мое решение.

— Скай Монстър…

Приятелят му вдигна ръка.

— Джак, ти си първокласен герой. Аз не съм. Аз съм просто тъп пилот. Но когато летя с теб, измъквам те от напечени ситуации и ти помагам да вършиш велики неща, малка част от твоя героизъм се предава на мен и също ме прави герой. Аз избрах да бъда с теб и моето решение уби родителите ми. Аз трябва да живея с това, не ти.

За момент Джак не каза нищо.

После кимна.

— Благодаря, Монстър. А сега ме пуснете да оправя нещата.

Замълча за още няколко секунди, за да си събере мислите.

— Добре, ето какво ще направим. Зоуи, намери позиция с изглед към моста. Ти си нашият снайперист…

Изщракването на затвор накара всички да се обърнат.

Беше Джулиъс.

Държеше пистолет. Очите му бяха като от стомана.

— Онези копелета току-що убиха брат ми и семейството му. Аз също идвам.

Джак го погледна с мъка в очите.

— Джулиъс, недей.

— Идвам.

— Не разсъждаваш рационално.

— Те току-що убиха…

— Знам. — Джак погледна Зоуи. — Какво ще кажеш за това? Иди със Зоуи. Бъди й мерач.

Джулиъс се замисли и накрая отстъпи и кимна мълчаливо.

— Джак, нямам снайпер — каза Зоуи. — Разполагаме само с няколко пистолета.

— Ти си най-добрият стрелец, когото познавам — каза Джак. — Можеш да улучиш, ако се наложи. Скай Монстър, можеш ли да караш с това простреляно рамо?

— Ще се справя.

— Тогава ти си шофьорът.

— Джак, чакай — обади се Йоланте, която досега слушаше всичко отстрани.

Бръкна в чантата си и извади ламинирана идентификационна кapтa.

На нея пишеше „С-9“.

Джак беше виждал подобни карти — те се използваха от разузнавателни агенции като МИ-6 и ЦРУ. С тях носителят им се идентифицираше като правителствен агент, който при никакви обстоятелства не може да бъде задържан от полицията. В бранша бяха известни като „карти за излизане от затвора“. Карта С-7 казваше на полицията да те пропуска без никакви въпроси. С-9, две нива по-нагоре, беше най-високият клас в цялата правителствена система на Великобритания.

— Вземи я — каза тя. — С нея ще минеш през полицията.

Джак взе картата.

— Лили, това е за теб. — Йоланте й подаде малък пистолет с перлена дръжка. — За всеки случай.

Лили тикна пистолета отзад на кръста си.