Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Добре — каза Джак. — Да тръгваме.

Когато Джак и Лили стигнаха до полицейския кордон, танкът още чакаше на Уестминстърския мост.

Джак показа С-9 картата си на чeнгетaтa.

— Аз съм Джак Уест. Онзи, когото искат. Тя е с мен.

Онемелите полицаи ги пуснаха.

Джак и Лили излязоха на широкия мост и тръгнаха към металното чудовище.

Танкът се издигаше пред тях като някакъв огромен брониран звяр, напрегнат и готов да нападне.

На север Лондонското око представляваше димяща развалина. Една от кабините му беше изчезнала. На отсрещния край на моста от Биг Бен се издигаше стълб пушек. Кулата беше сериозно повредена в средата.

А хеликоптерът дрон продължаваше да виси над реката недалеч от моста на юг, неподвижен като робот.

Джак спря на десет метра от неподвижния танк.

Внезапно гласът на Йегер Айнс зазвуча силно от високоговорителя на машината:

— Хора на света! Представям ви капитан Джак Уест- младши. Вече ви казах, че той е герой. А сега ми позволете да го нарека по друг начин. Опасен. Той е опасен за всички ви.

— Дойдохме! — извика Джак. — Сега какво искаш от нас?

— Ела при нас в танка, Джак — каза Йегер Айнс. — Заедно с Лили.

Джак не помръдна oт мястото си.

— Казах, ела при нас в танка — повтори Йегер Айнс.

В сърцето си Джак знаеше, че влизането в танка означава сигурна смърт.

— Хора на света. Казах ви.

И тогава Джак го чу.

Трясък на втори хеликоптер — по-силен и по-дълбок от първия.

Обърна се.

Огромен двуроторен „Чинук" се носеше над сградите на юг и приближаваше моста.

Подобно на първия, неговите прозорци също бяха боядисани. Отново дрон. И също като първия, под него висеше превозно средство.

— Мътните да ме вземат… — прошепна Джак, когато видя какъв е товарът му.

— А стига бе… — ахна Лили.

Това беше най-характерното за Лондон нещо.

Червен двуетажен автобус. Висящ на кабел под хеликоптера.

И пълен с хора.

Хеликоптерът увисна точно пред Уестминстърския мост, само на десет метра от него.

Висящият под него автобус беше толкова близо, че Джак можеше да види уплашените лица на пътниците.

— Предайте се веднага, или ще пуснем автобуса в реката. Капитане, това, че си все още жив, е причина за смъртта на шестима дотук. Наистина ли искаш да добавиш и тези нещастни души на съвестта си? Както вече видя, ние не блъфираме.

Джак се вцепени.

Не знаеше какво да прави.

Всичко това беше абсолютно сюрреалистично.

Двамата с Лили насред Лондон… на мост… с танк пред тях… под хеликоптер над реката… с окачен лондонски автобус със заложници в него.

При това без да се броят димящите Биг Бен и Лондонското око и полицейските коли, медиите и тълпите, които се събираха покрай брега и гледаха как ще се развият нещата.

Зоуи наблюдаваше сцената от един покрив на източния бряг на Темза. Джулиъс беше до нея.

— Защо правят това? — попита тя. — Какъв е планът им?

Джулиъс не отговори.

На моста Джак си мислеше същото.

„Защо правят това? Защо са всичките тези неприятности?

Мисли!“

Първо Лаклан. После автобусът. Два хеликоптера. Дронове.

Дронове…

Погледът му се спря върху танка.

Вътре няма никой… осъзна той.

Сякаш в отговор гласът на Йегер Айнс отново зазвуча по високоговорителя:

— Късно — каза той и за изумление на Джак хеликоптерът освободи товара си…

…и сякаш в забавен кадър от филм на ужасите големият двуетажен автобус полетя надолу и падна във водите на Темза с гигантски плясък.

Настана пълен хаос.

Зяпачите закрещяха.

Полицейските катери в реката моментално се насочиха към автобуса, който се клатеше на повърхността — но бяха принудени да се върнат от безмилостните автоматични откоси на двата висящи във въздуха хеликоптера.

— Трябва да спасим тези хора! — извика Лили на Джак през цялата врява. — Ние сме най-близо до тях!

Права беше.

Автобусът се намираше на петнайсет метра под тях, недалеч от моста. Намираше се твърде далеч от брега, за да може някой друг да доплува до него, дори да успееше да мине покрай хеликоптерите с техните картечници.

Лили извади мъничкия си пистолет и извика на Джак:

— Ще изкарам хората!

— А аз поемам хеликоптерите! — извика й в отговор той.

И двамата се разделиха — Джак се втурна към танка, а Лили към парапета на моста.

Джак стигна до танка, скочи на него и се плъзна под оръдието в предния люк на водача.

Не очакваше съпротива, защото вътре нямаше никой.

Единственото движение беше от десетките примигващи светлинки. Танкът наистина се оказа дрон, също като хеликоптерите. Рицарите нямаха намерение да се появят лично насред Лондон.